Наскоро попаднах на огромна реклама на гробищен парк в един многотиражен вестник, която тотално разбърка представите ми за небесно и земно. Буквално онемях от цени и оферти от типа на близо 6000 лв. за гробно място - сума, достойна и за Тутанкамон. Горкият фараон направо би се размумифицирал от завист пред суетата и грандоманията на днешните „богоизбрани”. И да беше само алчност към материалните измерения на битието – с мед да ги помажеш, ама цялото това неистово стремление към безсмъртие определено ми идва в повече. Пък и едва ли точно сега, когато е най-тежко и безпътно, е нужно да си мерим и стандартите в отвъдното, където уж всички сме равни. Уж, ама друг път, защото и там си има социални стълбички и йерархии, щедро облицовани с финикийски знаци за душевен комфорт и опрощение на греховете.
...
Цялата статия на Галина Иванова четете в брой 39 на „Тревненска седмица”.