Миналото лято Георги Глушков - единственият българин, играл в НБА с екипа на "Финикс", се завърна от Италия и пое поста на мениджър по развитието в Българската федерация по баскетбол. Наскоро той бе в Трявна по повод отчетно-изборното събрание на БК „Трявна”, на което бе избран за Почетен председател на клуба.
- Г-н Глушков, защо решихте да се завърнете в България?
- Върнах се, защото мисля, че в един такъв момент, мога да помогна за развитието на баскетбола. Започнах работа в Българската федерация по баскетбол, като мениджър „Развитие” и макар, че работя в София, от миналото лято съм жител на Трявна. Надявам се, с националите да запишем достойно участие в класиранията, което да напомня за онова славно време.
- Как виждате развитието на баскетбола у нас?
- Ние изоставаме много от другите държави, не заради качеството на баскетболистите, а защото нямаме зали. За 45 години комунизъм в България са построени 54 зали, а за 20-те години на прехода - само една. Ходих в Румъния, Турция и на други места, така че имам доста впечатления. Да вземем румънците, с които тръгнахме от един и същи старт преди 20 години, но сега те имат училищни зали. Там е разликата в момента. Затова трябва да се опитаме да реконструираме старите зали, защото на този етап е ясно, че ще ни бъде трудно да построим нови. Трябва да има и хубави площадки, построени на точното място, безопасни, за да може децата да тренират с удоволствие и да се забавляват.
- Разбрахме, че сте избран за почетен председател на БК „Трявна”. Предполагам, че и от позицията на поста, който заемате във федерацията, ще продължите да помагате на баскетбола в града?
- Трявна има спортно, баскетболно съзнание, защото много хора са свързани семейно с баскетбола. И затова на събранието на клуба имаше толкова много хора. И тук обаче, основния проблем е липсата на база. А преди години, когато закритата спортна зала функционираше - имахме „В” група мъже и „В” група жени, имаше живот, съвсем различен от днешния...
Целта на БК „Трявна” е да подготвя не световни шампиони или национални състезатели, а млади хора, които да са пълноценни в живота. Защото баскетболът е колективна игра, която учи децата да работят в екип, да бъдат по-волеви и отговорни.
И аз ще помагам с каквото мога на клуба, въпреки че най-важното е спортната зала да се възстанови. За другите неща по-мога да съдействам, но залата е частна и там собственикът трябва да реши съдбата й.
В заключение, ще споделя и една новина в аванс. Нашата Федерация ще кандидатства по проекти на Министерството на образованието и ДАМС, които дават възможност да направим училището привлекателно за извънкласни занимания със спортна насоченост. За целта трябва да намерим партньори в лицето на основни училища, които разполагат със физкултурен салон. В Трявна има едно такова училище – ОУ „Проф. П. Н. Райков”, и ми предстои среща по този въпрос с неговия директор. Вече няколко федерации са печелили подобни проекти, но ние сме малко по-амбициозни и искаме да обхванем повече училища. Разбира се, имам и още идеи за развитието на баскетбола в града и както казах – ще помагам с каквото мога.
Галина ИВАНОВА