С Веселин Василев - Хляба се познавам отдавна, но образно казано никога не сме плували в едни и същи води. Разбира се, съгласно съвременните „модни” тенденции в общуването сме приятели и във „фейса”, но това са подробности, тъй като живата връзка няма аналог във виртуала. Въпреки своите 45 години Весо е свободен дух, запален меломан, който не се вписва в жанрови рамки, а съпреживява емоцията от хубавата музика с цялото си сърце и е готов да я следва навсякъде – стига да е истинска, жива и да извира от сърцето. По думите му обаче, голямата магия на това музикално скиталчество се крие в невероятната амалгама от музиканти и фенове, които делят по братски емоции и приятелство. Вероятно затова от две години и половина насам за него това е и начин на живот и удачен вариант за бягство от сивото ежедневие и битовизмите на делника. А как изглежда света през очите на една волна душа и дали емоцията от музиката и общуването с близки по душевност и порода хора е достатъчно условие за щастие, ще разберем от разговора с Веско Хляба.
- Току що се завръщаш от Джулая. Как посрещна първия юлски изгрев?
- За първи път посрещам Джулая на морето. Досега не съм имал тази възможност - или бях на работа, или нямах пари. Винаги ми е било тръпка да посрещна първия юлски изгрев на морския бряг, но сравнително отскоро познавам хората, с които си струва да съпреживееш тази емоция. От две години и половина, откакто имам интернет, благодарение на Фейсбук успях да завържа контакти и приятелства с много хора от моята кръвна група. Започнахме да обикаляме по клубове и фестове, за да слушаме групите, които харесваме и постепенно музиканти и фенове станахме едно цяло. Така се получи и за Джулая. Събрахме се на Шкорпиловци, след това отидохме и на Иракли. Може би бях единственият бездарен човек там сред толкова много музиканти, художници, галеристи, поети, бардове... Изживяването беше невероятно и сега като се сетя настръхвам – жива музика, огньове, китари, песни, наздравици, усещането за свобода, море, плаж. Забравяш за сивото ежедневие, догмите, задълженията и ставаш едно цяло с природата. Всички сме свободни духове. Между нас има едно задружие, чувство за солидарност. Когато сме заедно гледаш само усмихнати физиономии, а всеки си носи проблемите.
- Какво е усещането да си част от това своеобразно братство? И как се запали по този начин на живот?
- Не мога да се нарадвам на всичко това заради музиката и приятелите. Това са ми батериите на мене. Буквално попивам с всички фибри на ума и сърцето си цялото това удоволствие. Навремето, когато нямаше интернет и не познавах тези хора бях запален планинар. Но и тогава съм давал пари и съм бил готов да платя пътя и провизиите на някой, който може да свири на китара, да пее само и само да бъде с нас. Бацилът винаги е бил в мен, но не познавах хората, с които съм днес. Интернет ми даде онова, което винаги съм търсил и съпреживявал вътрешно. Най-после си намерих средата и няма как да не ми е хубаво. Ако трябва да се побера в едно изречение бих казал, че животът ми е един голям блус.
- Имаш близо 1000 приятели във Фейсбук. С колко от тях се познаваш лично?
- Със 70-80 % от тях се познавам и в реалния живот. Зададе се някой фест или концерт, веднага обменяме информация, организираме се и си изкарваме страхотно. Наскоро на блус-феста на Дряновския манастир пристига едно момиче и ми вика: „Ти си Веско Хляба, нали?”. „Да” – отговорих й аз. „Аз съм твоя фенка” – каза тя и изчезна нанякъде. Буквално дадох на заето. По едно време се появи отново да ми каже „наздраве”, разменихме по някоя дума и това беше. Като се прибрах видях, че е сред приятелите ми във фейсбук, но никога не бяхме се засичали на живо. Разгледах профила й и видях, че е много интересен човек, беше обиколила почти целия свят.
...

Повече – четете в брой 29 на „Тревненска седмица”