Първото ми впечатление от шоуто, проектирано върху Часовниковата кула на Трявна бе, че някой ни тества. Някой тества не само естетическия вкус на тревненци, но и здравия ни разум. Случвало се е и досега – по покриви или фасади на възрожденската ни архитектура да ни опитват акъла: ще забележим ли, ще протестираме ли. Не винаги сме реагирали адекватно. Но това, което започва да се случва сега, не ни ли захвърля в канавката на посредствеността, от която можем само да гледаме как в нашите очи и в очите на туристите и гостите на нашия град, чарът на Трявна избледнява и изчезва. Но дали не трябваше да видим крайния продукт и тогава да говорим? Това което виждаме засега, макар че е минало пред очите на някои специалисти, явно шокира много хора. Защо? Мисля, че е явен опитът на създателите на проекта да предложат нещо нетрадиционно, едно модерно мислене, което да излезе извън рамките на онова, което би прозвучало като остаряло, банално, втръснало, статично и в края на крайщата неефективно. Но… според хора, които разбират повече, по-добър и по-бърз резултат можеше да има ако предварително беше изготвена компютърна симулация на спектакъла, ако тя беше представена за широко обществено обсъждане с участие и на местни художници, специалисти, хора на културата и духа, както се казва... Целият материал на Вера Христова четете в бр. 3/29.01.2014 г.