- Как се чувства кандидатът за кмет Божидар Христов година и половина след изборите? Какво се промени от тогава в личен и професионален план?
- Чувствам се по-добре – разполагам с времето си, с нещата, които трябва да свърша сам. Докато преди, като началник на пожарната, всичко беше общо взето канализирано, с проблеми, с неща, които доста години не се решаваха. Сега пак се сблъсквам с проблемите – вече на държавата и държавната администрацията, но нещата са много по-интересни, и много по-спокойни.
- С какво се занимавате сега?
- Направих фирма с за пожарна безопасност, извадих си лиценз за обекти в цялата страна. Занимавам се с пожарни кранове, пожароизвестителни, пожарогасителни инсталации. Имам достатъчно време да отделя на семейството си, стресът е по-малък и нещата са по-интересни.
- Да разбирам, че не Ви липсва работата като началник на пожарната, с която ви свързват последните 20 години?
- Пожарната възпитава – като военизирана структура – в един режим, който не съм променил, т.е. ранното ставане, организацията, задачите, които трябва да се решат. Но предимството, което имам сега, е че мога сам да определям какво да правя, а не някой с по-висок ранг.
- Колко “струва” едно участие в предизборна надпревара?
- За мен беше предизвикателство да участвам в изборите. В буквалния смисъл - похарчих около 1200 лв., с които шансът човек да стане кмет е нулев. Използвам възможността да благодаря на хората, които ми гласуваха доверие. Моето участие в изборите не беше, за да стана кмет, а за да се промени нещо в общината. Заложих на идеята, че тук живея, тук живеят децата ни, и трябва да се мисли в тази посока, т.е акцентът да не бъде само към гостите на Трявна.
- Струваше ли си да участвате в изборите?
- Да, за мен си струваше. Пластовете в политическата структура на общината се разместиха, обаче има още какво да се желае за по-доброто управление на общината.
- Ако изборите бяха днес, бихте ли се кандидатирали отново?
- Да, за да направим управлението на общината още по-добро.
- А бихте ли променили нещо в подхода си спрямо избирателите?
- По отношение на кампанията, като служител в МВР, аз имах право само на месец представителна дейност. Законът не ми позволяваше по-продължителна подготовка преди самото ми участие в изборите, нито да участвам в управлението на общината след това, дори и като гражданско лице. Сега имам свободата да членувам в партия, да бъда много по-активен.
- Бихте ли членувал в партия?
- По принцип - да.
- Има ли такава политическа формация в момента, към която бихте се присъединили?
- Да, има партия, на която симпатизирам – ПП ”ГЕРБ”, макар че и при тях има какво да се желае специално по отношение на местните и областните структури. Като цяло обаче е налице желанието за промяна на статуквото в страната. Другите партии, дори и парламентарно представените, повече го афишират, вместо да го правят. Не може в тази криза за финанси и за свежи пари, да се допусне европейските милиони да не достигнат до хората.
- Може ли да има честен политик според Вас?
- Мисля че има много честни политици, но в политиката влизат и хора с користни цели. Смятам, че гражданското общество в държавата ни не е на необходимото ниво, за да контролира политиците. Дори имам идея да направим едно гражданско сдружение в Трявна, насочено към младите хора, за които определено, не се мисли. Подготвяме регистрацията му. Идеята е да поискаме от местната управа да ни предостави терен за младежка територия.
- Дали тревненци свикнаха да Ви възприемат като политически активна личност?
- Желанието ми да участвам в изборите се породи спонтанно от недобрите неща, които ставаха в Трявна. Като служител в МВР нямам опита на политик, участвах в изборите като гражданин, като човек, който се е родил и израснал тук.
- Какво спечели и какво загуби Божидар Христов с политическите си изяви в чисто човешки аспект?
- Това е житейска стъпка, която може да ми повлияе само положително – имам предвид контактите с различни хора и поуките от представянето ми в една по-различна светлина.
- Една година е период за равносметка, виждате ли някакви свои грешки?
- Не. Смятам, че това, което направихме, има резултат. Друг е въпросът, че това което искахме да стане в общината, не стана.
- Дали винаги в подобни съревнования побеждава най-добрият?
- За мен изборите не са победа на най-добрия, а доверие на хората към определена личност и партия.
- Бихте ли се кандидатирали отново след три години?
- Има време, не мога да кажа още. Обичам своя град, и ако участвам, то ще е за промяна в политическия живот към по-добро.
- Работата Ви сега, а и преди, е свързана с общуване с хората. Смятате ли, че те се вълнуват от политика, и имат правилна представа за случващото се в общината?
- Моите впечатления са, че голяма част от тревненци не отдават нужното значение на гражданската инициатива. Местните медии биха могли да помогнат, като дадат шанс на гражданите да изказват мнения по конкретни въпроси и проблеми.
- Според Вас, какво е да си кмет – длъжност, дълг, или призвание?
- Буквално погледнато, е длъжност – назначава се, започва работа. Хубаво е този, който седне на кметския стол, да го чувства като дълг и призвание. Така неговите решения ще носят това, което всички ние като граждани искаме – по-добра жизнена среда, и повече инвестиции, за да има работа за хората.
- Какво бихте пожелали на своите опоненти година след изборите?
- Да са здрави, да успяват в начинанията си, и да не мислят само за тясно партийни и икономически интереси, а и за бъдещето на този град. Според мен политикът трябва да мисли с години напред какво да направи, за да бъде този град добре.
- А защо кръстихте фирмата си “Помпиеро”?
- В превод от италиански думата означава “пожарникар”. Историята е следната – през зимата на 1993-та бе обявено бедствено положение в общината, и тогавашният кмет ми се обади, че италиански туристи на Чичотомовата колиба не могат да слязат до града заради преспите. Тръгнах първо с УАЗ-ката, но не успях да стигна. После с голямата пожарна кола си проправих път до там, и те ме посрещнаха с радостни възгласи “Помпиеро”, извадиха фотоапарати и камери... Качихме ги в пожарната, и се прибрахме благополучно.
Цветанка АНГЕЛОВА