така образно народът обобщава връзката между тези три декемврийски празника в църковния и народния календар. За Варвара се спазват забраните да се вари вариво на огън, за да не „врат” облаците в небето и да пращат градушка по посевите.Св. Варвара се смята и за заповедник и покровител на болестите Шарка и Сипаница, затова трябва да се избягват едрите варива, „да не се разлютят болестите и да оставят едри следи и белези”. На Св. Сава се избягва работа с остри предмети, за да се предпазят хората от порязано. Според традицията, която спазваме и днес, най-големият от тези празници е Никулден. Това е семеен празник – Св. Никола е покровител на моряците и рибарите, повелител на моретата /водите/, затова всеки, който пътува и преминава през води, отдава почит на светията. Във всеки дом се приготя рибник и обреден хляб за Св. Никола. На този ден празнуват всички именници, както и тези, които са си избрали светеца за покровител след прекарана тежка болест или преживяно премеждие. Освен Св. Никола, като светци–покровители често се избирали и предходните Св. Андрей - 30.11., Св. Варвара - 4.12. или Св. Сава - 5.12.
Как е ставал изборът на такъв светец–покровител, както и подготовката и протичането на самата служба /курбан, оброк на светеца–покровител/ описва Кънчо Цонев Даскалов /Архимандрит Кесарий*/ от Даскаловата фамилия.
Изборът на ден за служба зависи от занятието на човека: ако е орач, ще избере Св. Андрей, за да става едро житото /на Андреевден се яде варена царевица/, ако пътува много и често минава през води, избира Св. Никола да му е пазител. Ако някой е тежко болен през тези дни, обръща се четирикрак стол и на всеки крак се запалва по една свещ, като някой от домашните, без знанието на болния, нарича всяка свещ на един от четирите празника. Без да знае това, болният си избира една от четирите свещи – на който светец е наречена тази свещ, на този ден, след като оздравее болният, всяка година до края на живота си ще прави служба /курбан, оброк/ за светеца. На който и от тези четири празнични дни се прави курбанът, той задължително е рибен и от него се раздава „за здраве”.
Подготовката за този ден започва седмица по-рано – купува се шаран /около 4-5 оки/, един ден преди празника се изкисва и измива добре, пълни се със запържени счукани орехи, нарязан ситно червен лук с червен пипер, увива се в тесто и се пече в пещта. Готвят се и други постни ястия – фасул, кисело зеле и пр. Възрастна жена от семейството, което има служба на този ден, кани съседи, роднини и свещеника. Трапезата се нарежда според очакваните гости. Освен рибника, на нея се слагат и три големи хляба с очертани кръстове отгоре, и от другите ястия. На трите хляба, рибника и съдовете с ястия се запалва по една свещ, докато свещеникът отчита. След това той отрязва главата на шарана и по едно парче от трите хляба. После от ястията „за здраве” се раздава на всички поканени. След като всички се нахранят, дошлите отвън слагат в парче хлаб по малко от шарана и другите ястия и го занасят в къщи за децата. Така се смята, че е почетен светецът и се осигурява здраве и благополучие на този, който дава курбана, както и на неговите близки в дома.

* Кънчо Цонев Даскалов – Архимандрит Кесарий, е роден в Трявна през 1833 г. и още 14–годишен напуска родното място, за да се посвети на духовния сан. Връща се в Трявна няколко дни преди смъртта си през 1910 г. Работата му в Българската екзархия в Цариград среща пътищата му с тези на Атанас Шопов, член на Българскто книжовно дружество, в чийто архив са запазени записките на Кесарий.
Даниела Тодорова – ДАБКОВА
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство