„Напиши нещо като за юбилей – настоява шефа. – Най-много ти си стоял в тази редакция...”.
Много – двайсетина години. Преди това и след това – още двайсетина. К,во да напиша? За себе си или за вестника? За себе си да напиша... Тя, душицата ми – от ясна, по-ясна. Не ми ли замирише на редакция, на редакционно кафе, на печатарско мастило – побърквам се. Гледах един да танцува сиртаки в работилницата си, защото не можел да живее, като не му мирише на ковашки въглища. Спомням си и умилението на дъртия циганин от вида на мурголявите му, дрипави и окаляни циганчета: „Лебеди мои...” Любов. Да имам малка искрица поне от този чародей Йордан Радичков...
Та, цялата работа, е майтап. Сериозно ти казвам. По пътя на логиката, след „промяната”, когато общинарите насила направиха вестника търговско дружество – него не трябваше да го има. „Няма нито логика, нито граматика” – би казал дядо Петко Славейков. „Да, ама не” – пък би възразил дядо Петко Бочаров. Има го. Има го, защото го списват въртоглави, гладни и инатести хора. От любов. Като тези двамата Петковци, дето много си ги тача. Не е ли майтап?
Някога и аз виках: „Уф, мамицата му...” като тебе, настръхвах, като гледам празния лист, дето трябваше да се напълни с дълбокосмислия. Ама сега, агаля-агаля, - вървя. Няма как да не вървя, защото другото е смърт. Не е майтап. Въпреки че журналистиката, като политиката, понякога, без извинение – е курвенска работа. Зависи как си скроен, сит ли си, гладен ли си. Има доста истина в крилатата фраза на хубавото Наде – „нахранете журналистите”. Не е майтап, че ако отидеш да правиш кафе на кмета или на някой остриган като мене бизнесмен – ще получаваш два пъти повече.
Навремето викам на един от кметовете: „Доста хора около теб са корумпирани” – той ме изрита. В него ножа, в него хляба. Сетне ми увеличи почти двойно заплатата. Като лафа за тоягата и моркова. Не е ли майтап? Един друг, преди „перестройката”, ме изрита, защото съм бил „пета колона” – демек фашист. Сетне с телеграма ме върна на работа. Майтап! Но, изводът е, че трябва да си устояваш принципите. Ще те уважават даже и враговете ти.
Ей, след година-две, ще завихря 70-годишен юбилей, пък ми се играе сиртаки и очичките ми шарят ли, шарят... Не е ли майтап? Всичко е майтап, шефе – хич не си го слагай на сърце. Вестник ще има и след 80 години.
Тука трябва да свършвам, защото навремето бях издал заповед да не се пише повече от сто реда. Само кметът не я спазваше. И ти не я спазваш, защото си шеф. Майтап. На мене ми стигат и 50 реда.
Да си жив и здрав, шефе, да ти се играе сиртаки като навъртиш моите години. Да живее юбилеят! И да са пълни чашите... Да са живи и здрави всички, дето съм им държал ръчицата. Дано ме обичат, както аз съм ги обичал.
Другото е майтап...
Дядо СТОЯН