Какво е общото между някогашната машиностроителна гордост на Трявна завод „Иван Йонков” и символът на града - Часовниковата кула? За повечето тревненци, отговорът на този въпрос е труден за забравяне. Защото обединяващата „нишка” между тези два знакови символа е… тревненецът Бончо Ангелов. Трудовият му път започва от стария „Иван Йонков” и приключва в т.н. нов завод, който носи същото име. През 1956 г. бай Бончо, който е химик по професия, основава първата лаборатория в стария завод. След това работи като металург и технолог по термична обработка, а в новия „Иван Йонков” е технолог по галванични покрития. Още преди да се пенсионира през 1992 г., той свързва съдбата си с емблематичната часовникова кула и вече 27 години продължава да „управлява” точното време в Трявна.
„По време на моето владичество съм сменил шест кмета – с прословутото си чувство за хумор споделя Бончо Ангелов. – Нещо повече, имам претенциите, че поддържам механизма в рамките на цели две хилядолетия…”. Наследил „занаята” от стария сахатчия Джонголски, който в продължение на 15 години ежедневно поддържал механизма в изправност. Историята сочи, че един от първите сахатчии бил бай Йовчо, който поел грижите за часовника още през турско. След него, стръмните стъпала на кулата изкачвал редовно и Митьо Барабанчика.
Оказва се, че механизмът, който в момента движи стрелките на часовниковата кула, е прототип на оригиналния, който бил поставен година след построяването на кулата през 1814 г. Поради дългогодишна „служба”, някои от зъбните колела на стария часовников механизъм се износили и през 1982 г. габровецът Илия Ковачев изработил нов, който е абсолютно копие на стария. И, тъй като държи на точните сметки, а не на „стъкмистиката”, бай Бончо уточнява, че „времето в Трявна не е спирало от 194 години”. Разбира се, имало някои дребни повреди, които били отстранявани най-много до ден-два.
„Когато се счупи ей тази пружинка, – обяснява той – часовникът спира да бие. Иначе си върви. Добре, ама след като целия град е свикнал с камбанния му звън и, като спре да бие – сто човека ще ме спрат да питат „защо не бие часовникът?”. Може би затова, бай Бончо споделя, че само, когато се повреди механизмът, сахатчийството от удоволствие се превръща в работа… Оказва се, че тя не е никак лека, тъй като топузите на часовниковия механизъм тежат над 60 килограма и слизат до долу за 24 часа, а за да ги качи обратно горе, Бончо Ангелов върти на ръка по 120 оборота за всеки от тях. Драстичните температурни разлики също създават доста главоболия на сахатчията, тъй като в 40-градусовите жеги, когато под купола едва се търпи от горещина, часовникът изостава с минута, а при минус 15, когато ръцете му буквално залепват за манивелата - избързва с минута. Разликата обаче, не е повече от минута на денонощие.
С годините свикнал и със стръмните 70 стъпала, които водят до часовниковия механизъм. Стълбичката, която извежда на камбанарията на 25-метровата кула обаче, малцина се престрашават да изкачат, въпреки че оттам се разкрива прекрасна панорама към сърцето на града.
За всичките тези 27 години, Бончо Ангелов „покорявал” кулата ежедневно и дори изчислил, че макар и „виртуално”, досега е изкачил Айфеловата кула над 400 пъти. „Внушителната цифра се получава, като умножиш 70 стъпала x 30 дни x 12 месеца x 27 години и разделиш резултата на 1700, колкото са стъпалата на Айфеловата кула” – с усмивка уточнява той. И, докато „топлата връзка” с гордостта на Франция е по-скоро в личен аспект, то в подножието на кулата, се натъкваме на едно съвсем френско откритие - тревненския вариант на махалото на Фуко. Експериментът е дело на ученици от Славейковото училище, които под ръководството на учителката по физика Виолета Тачева и с помощта на Бончо Ангелов, доказали на местна почва Галилеевото „и все пак тя се върти”.
За разлика от оригинала на Фуко от Пантеона в Париж, тревненското махало, окачено между топузите на часовниковия механизъм, се люлее само 10-15 минути, но дори и затова кратко време успява да събори водната чаша, поставена върху плота.
„Няма по-лесен начин да се установи, че земята се върти” – категоричен е Бончо Ангелов и споделя, че освен сахатчия е и добър екскурзовод. Преди години дори имало идея кулата да отвори врати за посещения, но заради стръмните стъпала, ниските сводове и недобре укрепените парапети, и до днес тя не е видяла бял свят. Въпреки че, през годините, разбира се, в присъствието на бай Бончо, часовниковият механизъм се „радвал” и на десетки задгранични посетители от САЩ, Южна Африка, Япония, Канада, Австралия и т.н.
„Само, дето швейцарец не идвал още, – кахъри се часовникарят - но време има”. А като става въпрос за времето, бай Бончо не пропуска да спомене и две знакови за него дати. Едната е 15 март, когато се навършват 27 години, откакто тревненската управа му поверява грижите за часовника, а другата - 31 март, когато тревненският сахатчия ще отбележи своята 72-годишнина.
А дали има кой да го отмени на „поста”? Оказва се, че и затова е помислил. По-младият му брат Георги и сега му помага, и със сигурност ще продължи да поддържа механизма, „когато му дойде времето”. Важното е, че въпреки годините, бай Бончо не се предава и продължава да „атакува” кулата ежедневно.
„Нагоре ме мъчи сърцето, надолу спирачките” – духовито обяснява той и цитира една японска поговорка, която гласи, че „всяко изкачено стъпало удължава човешкия живот с една секунда”. И типично в негов стил добавя: „Важното е да няма кой да ти го съкращава…”. А, според бай Бончо, първото място в класацията на „огорчителите” държат политиците. „Затова, напоследък гордостта ми е по-скоро в исторически план” – мъдро заключава той. И, за да заличи нотката песимизъм, за финал, споделя една от многото истории около стария часовник, превърнала се в градска легенда. Тя се случила преди години, когато текстилната гордост на Трявна - завод „Аврам Стоянов” все още бил в апогея си. В обедната почивка някои от работниците си ходели у дома за обяд. Веднъж обаче, една от трикотажистките отишла на работа чак към 13.15 ч. и, когато пазачът я попитал, защо е закъсняла, тя невъзмутимо отвърнала: „ха, чукна ма един на моста и доде дода…”.
С типичното си чувство за хумор Бончо Ангелов не веднъж е „спасявал” и честта на Трявна. Преди години група ентусиазирани туристи окупирали старинния площад около 22 ч. с надеждата да се насладят на романтичната балада „Неразделни”. Настъпил уреченият час, но „часовникът” упорито мълчал… Решени на всяка цена да чуят химна на Трявна, туристите разконспирирали къде живее сахатчията и по никое време отишли у тях да питат: „Защо от часовника не звучи „Стройна се Калина”?
„Ами, момент – отвърнал им бай Бончо. – Само да си взема акордеона и ще се кача на кулата да ви я изсвиря…”. И добре, че компанията била с чувство за хумор, че възприели майтапа. „Голям смях се смяхме после” – споделя той. Но и тези времена отминали, защото старият магнетофон отдавна е история... След време и историята на Бончо Ангелов ще се превърне в история. Част от историята на старата кула. А дотогава, духовитият сахатчия със сигурност ще продължи да „управлява” времето в Трявна.
Галина ИВАНОВА