На 7 януари в Общински съвет – Трявна е получено становището на Областния управител във връзка с депозираната на 13 декември жалба от общинските съветници Михаела Димова от коалиция „Възраждане”, Катя Колева и Иво Балевски от ПП „ГЕРБ”, Ваня Колева от ПП „АТАКА”, Татяна Рачева, Христо Лазаров и Гергана Атанасова от БСП. Предмет на обжалването е Решение № 3 на Общински съвет – Трявна от 28 ноември 2007 г., с което бе приет Правилника за организацията и дейността на ОбС – Трявна. В жалбата се иска отмяна на Решението, в частта, с която са приети предложенията за промени в Правилника, уреждащи правомощията на заместник-председателя на Общинския съвет и размера на получаваното възнаграждение, като приети в противоречие с разпоредбите на ЗМСМА. Тя е придружена с подписка от „избирателите на община Трявна против решението на Общински съвет – Трявна от 28.11.2007 г. за заплащане възнаграждение на заместник-председателя на ОбС”, в която стоят подписите на 790 човека.
В становището на Областния управител се посочва буквално следното:
„Искането за отмяна на цитираното Решение, за което се твърди, че е нецелесъобразно и незаконосъобразно, не е правомощие на Областния управител, а на съответния административен съд. С оглед предоставените ми правомощия по чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията, е извършена цялостна проверка само за законосъобразност, в резултат, на която не е установено основание за връщане на акта за ново обсъждане в Общинския съвет, нито за оспорването му пред Административен съд – Габрово.
С изменението на чл. 24 от ЗМСМА (ДВ бр. 69/2003 г.) в новата ал. 2 на закона е предвидена възможност за избор на един или повече заместник-председатели на Общинския съвет, като относно условията и реда за избирането му, както и правомощията на заместник-председателя, законът препраща към Правилника по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА. Тъй като това е правно установена възможност, а не задължение, законодателят не е предвидил изрични норми, които да уреждат най-общо положението на заместник-председателите, като е указал, че това може да бъде извършено от самия Общински съвет. Именно по този начин и Общински съвет – Трявна е регламентирал правомощията на заместник-председателя и реда за определяне на неговото възнаграждение, като е несъмнено, че правото да получава такова, е част от неговите правомощия, по смисъла на чл. 24, ал. 2 от закона.
Според константната съдебна практика, заместник-председателите на общинските съвети имат право да получават възнаграждение за работата си, като такива, и няма законова пречка, размерът на възнаграждението им да бъде уреден в Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет.
Предвид гореизложеното, считам, че не съществува противоречие с императивна правна норма, Решението, в оспорваната си част, е законосъобразно, като постановено в рамките на диспозитивното начало, поради което, не е налице основание за връщане на акта за ново обсъждане в Общинския съвет, нито за оспорването пред Административен съд – Габрово на Решение № 3, прието на заседание на 28.11.2007 г. от Общински съвет - Трявна”.
На 8 януари, на закрито съдебно заседание, тричленен състав на Административен съд – Габрово разглежда административно дело № 246 по описа на съда за 2007 г. Производството е образувано по повод жалба от общинските съветници Мария Даскалова и Михаела Димова от коалиция „Възраждане” против решение на ОбС – Трявна от 28 ноември м.г. за приемане на чл. 15 а и чл. 16, ал. 1, изречение второ от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет – Трявна. В жалбата, както е посочено в Определение № 3/08.01.2008 г. на Административен Съд – Габрово, „се развиват доводи за противоречие на посочените разпоредби с тези на ЗМСМА, поради което следвало да бъдат обявени за нищожни и отменени”.
Тричленният състав на Административен съд – Габрово с председател Светлозар Рачев и членове – Галин Косев и Даниела Гишина - „счита подадената жалба за недопустима поради липса на правен интерес от страна на жалбоподавателите”. Съгласно съображенията на Съда, според разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс „право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси, са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или, за които той поражда задължения. Заинтересоваността от оспорването трябва да е правомерна, лична и обоснована. Изискването за доказването на правен интерес от оспорването е императивно... При липсата на правен интерес от оспорването, жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати”. По-нататък в Определението на Съда се посочва още, че „в приложимия ЗМСМА не се съдържа правна норма, която да допуска обжалване на решенията на Общинския съвет от общински съветник, на основание пълномощията и правомощията му на общински съветник”. Съгласно становището на Съда, общинският съветник може да обжалва само решения, които засягат негови лични права и интереси, но не и такива, които са били предмет на обсъждане и гласуване от колективния орган (Общинския съвет), в чиито състав са участвали, защото „... при формирането на волята на колективния орган, участва волята на всеки един от общинските съветници, изразено чрез неговото гласуване, което означава, че конкретният общински съветник няма правен интерес да обжалва приетото вече, със съответното мнозинство, решение на общинския съвет”.
В Определението на АС – Габрово се посочва още, че за оспорване на съответните части от разпоредби на Правилника, приет с въпросното решение на ОбС, „не е налице пряк интерес от страна на жалбоподавателите и в качеството им на граждани”, защото „оспорените разпоредби от Правилника, касаят не просто избраните вече общински съветници..., а само този/тези от тях, който ще бъде избран по уредените в същия Правилник (чл. 24, ал. 2 от ЗМСМА) условия и ред за заместник-председател и не засягат, респективно, не могат да засегнат права, свободи и законни интереси на гражданите, както и да породят задължения за последните”.
В заключение, Административен съд – Габрово постановява, че „оставя без разглеждане” въпросната жалба и прекратява производството по образуваното административно дело. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок.
Галина ИВАНОВА