Толерантността е като удобен костюм, който навличаш с повод и без повод, за да възвестиш на света някоя и друга добродетел. Обичайно, с премерена доза фалш. Иначе казано, тя е по-скоро капка в океана от безразличие, в който свойски се гмуркаме от години. Разбира се, нямам против да съм толерантна, но не на всяка цена. Особено, когато поведението, мнението и вкуса на ближния рязко контрастират с общоприетите правила, порядки, ценности. Най-малкото, защото колкото и да не ни се иска - „човек е обществено животно”, както мъдро е обобщил Аристотел. А на него може да му се вярва, дори и само от висотата на времето. И все пак, поводът да напиша тези редове е една дискусия на стената ми във фейсбук, провокирана от концерта на фолк певицата Ивана в Трявна. Убедена съм, че подобен род „музика” няма място в нашия град, просто защото не му прилича. За съжаление, концертът е факт, макар че от години Трявна е забранена територия за чалгата. Ще кажете, че това е поп фолк, че трябва да уважаваме мнението и вкуса на Другия, правото му на свободен избор и т.н. Вероятно е така, но що се отнася до чалгата, съм тотално нетолерантна. Същото важи и за някои рап изпълнения, особено от онези, дето ги срича Криско... Нещо повече, смятам, че битката за изкореняването на подобни „музикални” извращения трябва да се води на държавно, местно и повсеместно ниво т.е. да има държавна политика и воля срещу опростачаването на нравите, манталитета, културата, изкуството.

Цялата статия на Галина Иванова четете в бр. 41/17 декември 2014 г. на в. „Тревненска седмица”