Трявна - официален туристически и бизнес портал
news
Новини от вестник "Тревненска седмица"
12.10.2009
O tempora, o mores: Следи и сенки
Ако думите можеха да убиват, въпреки че понякога могат, досега да сме останали само следи и сенки. Страшното е, че напоследък ни е по-лесно да живеем без думи, отколкото с тях. Някак си неусетно започнахме да общуваме, обичаме и оцеляваме безмълвно. Вероятно, защото човек отдавна не звучи модно, но пък и нищо човешко не ни е чуждо. Затова и за повечето от нас „да бъдеш или не”, отдавна не е дилема, а диагноза.
Понякога, за цял живот. Останалото е суета и безразличие, и емоция на точката на замръзване. Дори към ближния, който едва ли ще получи едната ни риза. Вероятно, затова и щастието ни има вкус на пластмаса, а чувствата ни - винилов блясък. Искаме или не, утрешния ни ден свършва с днешния. Противно на волята и вярата ни се изхаби от безбрежие. Затова и дните се превърнаха в нощи, а нощите обезумяха от битийния безпорядък на дните. Колкото до безкрайната въртележка от въпроси, тя така и не откри вечния отговор, затова пък ни подари миража на смислите. Някак по-трудно устояваме и напора на страховете си, но затова все по-устремено затъваме в дълбоките води на реката. Вероятно защото, поне за сега, и течението е избор. Жалкото, отвъд мазохизма е, че реката е невинаги същата, а водите й трудно ще погълнат толкова избори. Но, когато си изхабен от безсмислие и това всъщност е изход. Разбира се, трудно смилаем за онези, чийто сетива отдавна са калили собствената си сензитивност в не една пясъчна кула... Абсурдното е, че отвъд бронята и техните усмивки зеят и болят като нашите. Зли и отчуждени като мечтите ни, които свикнахме да реанимираме и отново и отново да ги пращаме в полет. Възкръснали за нов живот като птицата Феникс. Наивни и крехки като порутената ни същност, която все закаляваме. Чисти, като личната ни, неприкосновена драма. И болни от безразличие, като нас самите, на фона на жалките ни напъни за виртуална близост и себепознание. Странното е, че „там някъде” сме като че ли по-истински и по-живи, сякаш онази жична или безжична конекция ни дарява с виталност. Отвъд клавиатурата обаче си оставаме сковани в клишета и форми, в зависимост от директорията, в която сме си избрали да тлеем. Понякога си мисля, че наистина би било по-човешко и съвършено, ако можеше да „копираме”, „изрязваме”, „поставяме” или „изтриваме” цели парчета от живота си, или просто да създаваме нова директория, без спомен за старата. И без друго се научихме да живеем по подразбиране, та едва ли ще ни е трудно да открием собствената си дупка в стената. Пък може и да е за хубаво, ако сме се изчерпали като човеци в тухления смисъл на думата. Жалко за паветата, които нямат никакъв шанс да станат тухли. И още по-жалко за тухлите, които не искат да се примирят с общоприетата дупка. Вероятно, защото и тя е въпрос на избор.
Галина ИВАНОВА



 
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
  Архив на "Тревненска Седмица"  
Очакваме Вашите мнения и коментари на адрес: trsedmica@unicsbg.net

От тук можете да изтеглите "Тревненска седмица" в pdf формат

 
 
| автобусен транспорт | справочник | образование | здравеопазване |
 © 2002 Инфоцентър Трявна   |