Васил АВРАМОВ
БЪЛГАРИЯ

България - стряха от сънища.
Над хляба - лицето на мама.
Разлъки и срещи по пътища.
Градчето, където ме няма.

(България - роза уханна.
Гъдулкова струна докосната.
Слънца - незалязващи в Трявна.
Нестинарска жарава магьосна.

В ярем - зажеглен с ятагани.
С череши, родили олово.
С онзи горд харамия Балкана,
възкресил ни със огън и слово.

С бунтовни поети и дякони.
С ненагледни моми и невести.
С гурбетчийски сълзи неизплакани,
от облаче бяло отнесени...

С нежно стръкче от росна тинтява.
С бял метох под планинския рът.
С Шипка - кървава и величава,
що расте и ечи в мойта гръд.

Приеми ме, Българийо свята –
моя люлка и вечен покой!
И под пръстта, и над тревата ти,
сред мъртви и живи съм твой.

И по път, и без път ще вървя
към градчето - гнездо във Балкана.
Все тъй дивен е белият свят,
но на него мама я няма.