Освен познатите на всички SOS-майки, и семейни двойки вече ще живеят и работят в SOS-селището. В по-дългосрочен план пък семейства в Трявна и Дрен ще могат да станат приемни родители на деца от местните селища, без да напускат домовете си. За новите инициативи ни информираха Анелия Рогелова, ръководител направление „Човешки ресурси”, и Нина Тодорова, съветник „Семейно ориентирана грижа” в „SOS–детски селища в България”. В момента те са в тревненското селище, за да обучават нови кандидатки за SOS-майки, както и първите SOS-двойки. В курса са 12 души, сред които 4 семейства от София, Добрич, Павликени и Трявна. Те преминават програмата за професионални родители на Държавната агенция за закрила на детето и социалното министерство, разглеждат и множество допълнителни теми. После ще има практическо обучение, а накрая – и оценка на кандидатите. Лекторите не се ангажираха с преценка колко от тях ще бъдат назначени, те не изключват възможността някои сами да си дадат сметка, че не могат да се справят. Основно изискване за едно бъдещо SOS-семейство е да има родителски капацитет. То трябва да демонстрира здрава емоционална връзка и стабилни взаимоотношения, а брачното съжителство да е най-малко от пет години. Възрастовата граница е докъм 50–55 години, тъй като двойката трябва да може да работи активно поне десетина години, за да отгледа минимум едно поколение. Няма ограничения за собствени деца. За разлика от SOS-майката, SOS-таткото ще може да работи извън селището, няма да е изцяло ангажиран в домакинството – т.е. така, както е в нормално приетото българско семейство. В SOS-дружеството се надяват още тази година да имат своите професионални семейни двойки. Инициативата не е нова за световната SOS-организация, от три години приемни семейства има в селищата в Полша, Унгария, Чехия и Латвия. Планирана е и друга възможност - за SOS-съпрузи, живеещи извън селището, но в близката общност. В зависимост от своите възможности те ще приемат определен брой деца в жилището си. Издръжка ще бъде осигурена. Ако тревненци, например, имат интерес, могат да се обърнат към дружеството. Така се разширява моделът на социалното родителстване, а целта е да се даде шанс на повече деца. Новост е и краткосрочното настаняване, което от няколко месеца е практика във Велико Търново. Проектът се нарича „Малък семеен дом”, и се финансира по програма ФАР. Разликата е, че децата там се подготвят за реинтеграция в биологичните им семейства.
Цветанка АНГЕЛОВА