Идеята за това «интервю на колела” ми хрумна спонтанно. И понеже често пътувам с такси знам, че освен превозно средство, обичайно то е и изповедалня, в която по-лесно споделяме радостите, болките, страховете си. Далеч съм от мисълта да задълбавам в конкретика, защото фокусът на това интервю е другаде. Всъщност, ако искаш да уловиш духа на времето, в което живееш, на хората, които го изпълват със смисъл и съдържание, трябва да се допиташ до някой душеприказчик по неволя - таксиметров шофьор, фризьор, козметик... Поради естеството на професията тези хора са в състояние да направят най-точната дисекция на днешното, защото често влизат в ролята на изповедник или психолог. И понеже става дума за моментна снимка на настоящето, няма да назовавам името на своя събеседник, тъй като думите му не се различават особено от тези на колегите му и на изброените по-горе душеприказчици. Достатъчно е да отбележим, че мъжът, който наближава 40-те е зад волана от 13 години, има семейство и дете, и определено е видял „и две, и двеста”...

Цялото интервю на Галина Иванова четете в бр. 10/25 март 2015 г. на в. „Тревненска седмица”