Преди година планинският водач Георги Първанов за първи път катери Виа Ферата т.н. „железен път” в италианските Алпи и, както споделя – остава запленен от адреналиновото усещане и емоция, с които е заредена разходката по „железените пътища” високо горе в скалите. Тази година 50-годишният тревненец, който работи в местната Ел. подстанция, отново се завръща в Алпите, за да се отдаде на най-новата си страст заедно със свои приятели от Козлодуй. Следващата му цел е емблематичният Монблан, а малко по-нататък във времето и Елбрус. Днес разговаряме с Георги за любовта му към планината и Виа Фератите.
- Всъщност, кога се запали по планинарството?
- През 1975 г. за първи път излязох в планината, а като студент в ТУ – Габрово активно участвах в походи, организирани от института и от тревненското туристическо дружество „Планинец”. През 1985 г. завърших и курс за инструктори по туризъм. Като се дипломирах имах сключен договор с бившата фирма „Трема”, но точно в този период имаше големи съкращения и започнах работа в ТД „Планинец”. Работих една година и през това време завърших курса за планински водачи в Мальовица. Наложи се да напусна обаче, защото си намерих работа по специалността в Ел. подстанцията в Трявна, където съм и досега. Там се работи на смени и нямаше как да съчетая нещата. Но не съм се отказал от преходите в планината и в свободното си време избирам къде да отида, през зимата карам и ски...
- Спомняш ли си първия си преход като планински водач?
- Беше един петдневен преход в Стара планина през лятото на 1991 г. Тогава водих първата си група туристи по маршрута от Карлово до хижа „Васил Левски” през връх Ботев, хижа „Тъжа”, хижа „Мазалат”, Узана и Трявна.
...

Цялото интервю четете в брой 37 на „Тревненска седмица”.