Има една стара приказка за братята, дето си дерели гърлата в гората да дирят Неволята за помощ. От доста време и ние сме в гората на Демокрацията и пак, като братята викаме в нищото и търсим някой друг да ни помогне. А, помните ли края на приказката? И нашата е такава. Май, най-сетне трябва да си запретнем ръкавите и да си оправим счупената кола на Държавата. Щото от толкова време само обвиняваме някаква си там никому неизвестна Демокрация за всичко. Та, като какво ще да рече това Демокрация – яде ли се, пие ли се? Всичките ни ценности са събрани в отънелите ни кесии. И колкото повече материални блага можем да си позволим, толкова повече ни се отваря ищах за още. Щото ненаситно е човешкото око, насищане има само в оная, черната… А, дотогава? Безотговорно и безхаберно обвиняваме управниците си, че са некадърни, че са корумпирани, че са… Като че ли не ние, а някой друг ги е избирал. Като че ли са паднали от нечия друга планета или реалност, а не от нашата. И тичаме в магазина или кръчмата да си купим с пари ценностите, на които не са ни научили. Не учим и децата си. Учим ги да са като нас, да виждат света като нас. Накрая, след поредния гаф, се произнасяме дълбокомислено: “Държава на Абсурда!”. Все едно ние сме само зрители, само консуматори на собствените си абсурди.
А за Демокрацията… Демокрацията е свобода. Свободата да избираш, свободата да грешиш. Но и отговорността да си плащаш и за победите, и за грешките. Защото и най-лошата свобода е по-добра от най-добрата диктатура. И, като че ли е му е времето да го осъзнаем, и да спрем да си дерем гърлата, викайки Неволята. Да си свършим нашата си работа, а не да се оправдаваме до безкрайност с някой друг, защото ще продължаваме да живеем в “Държава на Абсурда”. И най-лошото - безхаберието и безотговорността ще са начина ни на живот с години. Накрая, ще плащаме цената с човешки животи, заради същата тази безотговорност и виновна ще ни е пак Демокрацията. Но, така наказваме сами себе си.
Калинка ПАШОВА