Какви съдбовни сметки плащаме сега?
Още усещаме оная ръка, която ни потупваше няколко години по рамото: “Браво! Браво на вас! Вие не ни създавате грижи и мъчнотии! Вие сте отличниците в нашия европейски клас! Вие не ни искате пари, както правят много други!” Да, още усещаме оная, господарската ръка на Европа, която мислеше, че тези похвали като манна небесна ще ни хранят и топлят. Нашите Първи хора, за “едната чест” – едно потупване по рамото, една усмивка или ръкостискане, с някой от “големите”, са готови да гледат как народът им крета по обезлюдените улици, все по-болен и все по-гладен… И няма да види как всички около нас, българите, и близки и по-далечни народи, вървят напред, а ние сме натикани и сме се натикали в най-бедния и най-гладния ъгъл на стария континент. Огледахме се и почнахме да не се чувстваме горди от похвалата, от ласкателството, поогледахме се и … беше време да се учудим на самите себе си: Как така не сме разбрали, че тези похвали ни унижават? Как така не сме разбрали, че живеем в две Българии – на бедните и на богатите? България за пред Брюксел и България тук?!
...

Цялата статия на Вера Христова четете в брой 8 на „Тревненска седмица”.