Наскоро на гости ми беше един познат, чужденец. Никога не беше идвал в Трявна. Хареса му, че му се прииска и пак да дойде. Естествено, постарахме се да му я представим в пълния й блясък и нямаше как да не се влюби в нея. Че е хубава нашата Трявна - спор няма, че трябва да си я ценим и обичаме - също. Няма как обаче да си спестим и някои нелицеприятни истини, като тази, че градът ни е заприличал на рехабилитационен център по думите на моя познат. „Тук млади хора, няма ли?” - непрекъснато питаше той, защото и на него му беше направил впечатление фактът, че мнозинството тревненци, които видяхме по улиците, бяха все от третата възраст. Чат-пат за разнообразие срещахме и по няколко майки с колички, които все пак вдъхваха свеж полъх и глътка надежда в иначе песимистичната гледка, която ни заобикаляше. В „големите междучасия” центърът на града се изпълваше с ученици, така че ситуацията не беше съвсем безнадеждна. И в дискотеката беше пълно с млад народ, макар че не знам, дали онова, което видяхме е точно бъдещето, което искаме или по-скоро онова, което заслужаваме...
И все пак, на фона на неофициалните данни от преброяването, които така или иначе излязоха в медиите, картинката не е никак розова нито за Трявна, нито за България, нито за българите.
...
Цялата статия на Галина Иванова – четете в брой 12 на „Тревненска седмица”