Има личности, които преобръщат съдбините на цели народи, на империи. Най-енигматичната за българския народ, безспорно е личността на Васил Левски. В сърцата на съвременниците си той е просто “Апостола”. Има много дълбок , сакрален смисъл в това прозвище. За простите люде той се е родеел с апостолите от ранното християнство, със спътниците на Исус. В очите на околните Левски е бил уникален с невероятния си дух, с чистото си сърце, с отдадеността си на “Делото”. Като, че ли именно “Делото” е неговата същност, както и идеализмът му. Величието му е безспорно. Няма негов съвременник, който в нещо да го е упрекнал, укорил. Всеки, срещнал го по трънливия път на Революцията, е ставал негов съмишленик. Този човек е притежавал рядката дарба да намира подкрепа във всички народни слоеве. И нещо също толкова ценно – да спечели уважението и почитта на враговете си. Апостолът ни изумява и с друго – човек от народа, с килийно образование, получил закалка в легиите на Раковски и четата на Панайот Хитов, той става основоположник на Освобождението. Без да е учил в Цариград или Русия като Раковски, Ботев или Каравелов, но познавайки собствения си народ и същината на Османската империя, изгражда комитетска мрежа, без която избухването на Априлското въстание от 1876 г. би било невъзможно. Наред с идеалите за “Чиста и Свята Република” е осъзнавал реалността и начините за едно успешно Освобождение чрез комитетска мрежа вътре в страната. И най-същественото – създал е такава, нещо невероятно и за нашето време. И ако Ботев, Раковски и Каравелов са носители на идеята за Освобождението, то Левски е титанът на самото “Дело”. Той е надраснал и нашето време. На нас ни остава нелеката задача да го догонваме, може би защото идеалите и мирозрението му са толкова напред в бъдещето, че ние можем само да сведем глава пред смиреността му, пред обаянието на човека Левски, пред пълното му себераздаване. Идеалист и практик едновременно, оставя за поколенията завети и дела, носещи заряда на вечността.
Калинка ПАШОВА