Трявна - официален туристически и бизнес портал
news
Новини от вестник "Тревненска седмица"
12.10.2009
Радина БОНЕВА: „Не всичко в живота се плаща с пари”
Втората годишнина от откриването на Българо-испанския център в Мадрид е поводът за интервюто с Радина Бонева, която е координатор на центъра. 30-годишната тревненка е завършила езикова гимназия с испански във Велико Търново, следва две години международни отношения в Софийския университет и след това се прехвърля в специалността „Политически науки и публична администрация” в университета „Комплутенсе” в Мадрид. През 2004 г. завършва магистратура по Европейско право в университета „Карлос ІІІ”. Записва и докторантура, но съдбата пожелава да застане начело на Българо-испанския център, стопанисван от испано-българската асоциация „Св. Св. Кирил и Методий”.
В едно свое интервю за списанието „Български корени”, предназначено за българите в Испания, Радина споделя интересни моменти от работата си в центъра и живота в кралството.
- Как от политически науки и публична администрация реши да се насочиш към работа в социалната сфера? В България хората като че ли още не осъзнават възможностите за работа в този сектор.
- Така е. Може би още няма такова гражданско съзнание. Но тук българите са по-отворени към този вид дейности. Например в центъра имаме българи-доброволци, което е много показателно. И особено млади хора – между 18 и 30 години. Те все пак живеят в това общество и са развили социално съзнание. Знаят, че не всичко в този живот се плаща с пари. Например, имаме една доброволка, която работи при нас от самото начало. Именно, благодарение на опита й като преподавател при нас, сега си намери работа към мадридската община.
Лично за мен, първата ми работа тук бе в испанската фондация „Мир и сътрудничество”, която от 25 години работи по образователни проекти в Африка и Латинска Америка. Така попаднах в социалния сектор и работата ми се стори много интересна. Не всички хора могат да работят това, което харесват. Но се случва и обратното – да попаднеш на интересна работа, въпреки че не си се надявал на това. От тази фондация тръгна Българо-испанската асоциация „Кирил и Методий”, която направихме с приятели и колеги българи и испанци през 2006 г. По това време вече имаше много асоциации на български емигранти, но нашата идея бе да правим нещата, насочени към взаимното ни опознаване, защото за нас това е интеграцията.
- Голяма част от испанците дори не знаят къде точно се намира България…
- Вярно е. Особено в първите ми години тук хората не знаеха дори името на столицата ни. Докато ние, българите, обикновено знаем столиците на почти всички държави в Европа. Познаваха Симеон, Стоичков, но не познаваха културата или историята на България, както познават тази на Италия или Франция. В университета преподавателите, които ни даваха данни за европейските страни, никога не включваха тези на изток от Желязната завеса. Налагаше се да вдигам ръка и да им напомням, че Европа не свършва с Германия и Австрия. Затова и нашата първоначална идея за центъра беше да развиваме дейности, с които испанците да ни опознаят по-добре. В началото се опитвахме да си сътрудничим с различни институции. За съжаление, се оказа по-лесно да се свържем с тукашните администрации и фондации, отколкото с българските…
- Как си обясняваш това?
- Може би наистина липсата на интерес и на средства все още спъват развитието на социалния и гражданския сектор у нас. На хората, които живеем тук от повече време ни се струва, че българската политика не се интересува от нас… При нас, като че ли едва в последно време започна да се обръща внимание на емигрантите, сега тепърва създават държавна стратегия за тях. Но все пак се предполага, че политиката трябва да предвижда, а не просто да реагира на това, което вече се е случило.
- Преди няколко месеца Българският център навърши две години. Какво най-много ти допада от работата в центъра?
- Мисля, че основният принос е, че създадохме у хората усещането, че имат едно място, което е тяхно по някакъв начин. Те идват тук със съзнанието, че този център и неговите дейности им принадлежат. Не е нужно да има специална група или събитие, идват и сами… И това ме прави много щастлива.
- Има хора, които наричат центъра “Casa de Bulgaria”, т.е. „Българската къща”.
- Така е. Но това важи не само за българите. Идват и хора от много други националности. Центърът се финансира изцяло от автономното правителство на Мадрид и е място за среща на всички граждани, независимо от тяхната националност. За тези две години оттук са минали хора от 82 националности…
- В центъра работите по два проекта, насочени към подпомагането в търсенето на работа и създаването на собствен бизнес, в които са се включили много българи. Какви са твоите впечатления за това как българите се нагаждат към новите икономически условия, особено след настъпилата финансова криза?
- От една страна имаме тричленен екип, който работи по програмата за професионална ориентация на емигранти на Мадридското автономно правителство. По него се свързахме с хора, вписани като безработни и им помагаме в търсенето на нова работа. По другия ни проект работят две жени от центъра, които предлагат информация за хора, желаещи да започнат собствена стопанска дейност. Проектът започна миналия октомври и вече имаме над 10 човека, които са започнали собствен бизнес с наша помощ. Ние, българите, по принцип сме предприемачи. Хората, които идват да се консултират с нас, може и да нямат много спестени пари, но имат идеи и желание. Хубаво е, когато идват цялото семейство. И виждаш, че вярват в своя проект и знаят, че когато посееш, плодовете не идват веднага. Важното е да се намери баланса между теорията и желанията на хората, и това, което става на практика.
- Вярно ли е, че има списък от чакащи за уроците по български, които се дават в центъра?
- Да. В момента имаме листа от 40 човека с желаещи да започнат да изучават български език. И ние бяхме силно изненадани от този интерес. Както казва една наша колежка, хората идват да учат български или, защото имат приятели българи, или заради някоя българска любов…
- Това със сигурност ви вдига самочувствието като българи…
- Така е. Ние все пак идваме от доста по-малка държава, не сме били империя като Испания. Но испанците нямат предубеждения спрямо нас, просто не ни познават достатъчно. Затова работим в тази посока… За мен е голямо удовлетворение, че българите които идват тук в центъра не виждат като враг нито испанците, нито сънародниците си. Ние имаме това предубеждение, че някой друг ще ти помогне, но не и друг българин. И тук доказваме, че не е вярно. Работата в центъра е повече удоволствие, отколкото работа. И това важи не само за мен. Целият ни екип чувства работата тук като свой начин на живот. И това е благодарение на чувството, че помагаш на хората…
Биляна ИВАНОВА
Б.Р. Интервюто препечатваме със съкращения.


 
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
12.10.2009
  Архив на "Тревненска Седмица"  
Очакваме Вашите мнения и коментари на адрес: trsedmica@unicsbg.net

От тук можете да изтеглите "Тревненска седмица" в pdf формат

 
 
| автобусен транспорт | справочник | образование | здравеопазване |
 © 2002 Инфоцентър Трявна   |