Поредното от интервютата в поредицата за бизнеса е с двама млади хора от Габрово, които работят в сферата на услугите в Трявна. Преди четири години и половина Йордан Иванов и Йорданка Борисова отварят обущарско ателие в Трявна. Занаятът им е на изчезване, защото на „младите не им се занимава”, споделят те, но работа има достатъчно. Не се оплакват от проблемите, които със сигурност съпътстват ежедневието им, защото, както казва Йордан - „ние, българите, все недоволстваме и мрънкаме, вместо да се хванем в ръце и всеки да си помогне сам”. Затова и двамата се стараят да си вършат съвестно работата и най-важното - винаги да посрещат клиентите си с усмивка.
- Г-н Иванов, как решихте да се занимавате с обущарство?
- Дядо ми беше обущар. Покрай него се запалих да уча обущарство. Завърших „обувна паралелка” в текстилния техникум в Габрово. По мои наблюдения обаче, след някоя друга година няма да има кой да упражнява занаята. В Габрово има 3-4 обувни фирми повечето им работници са шивачки, вземат саи (б.а. горната част на обувката) от италиански фирми и ги шият на ишлеме. А майсторите, които цялостно изработват обувки останаха малко.
- Защо отворихте ателието в Трявна?
- Бях решил да търся работа в някои от обувните фирми в Габрово. Но една позната ми спомена, че в Трявна има ниша за обущарски услуги и решихме да пробваме. В началото беше трудно, не знаехме как ще ни приемат хората, защото във всеки занаят има майстори и майстори. Но, ето вече близо четири години и половина сме тук и работата върви добре.
...
Повече – четете в брой 16 на „Тревненска седмица”.