Поредицата ни интервюта за местния бизнес този път
е посветена на туристическия бранш. Разговаряме с Христо Балабанов, собственик на едно от емблематичните заведения за Трявна на Старинната улица. Балабановата къща е един от първите частни туристически обекти в града от „зората на демокрацията”, и един от малкото, успели да оцелеят през тези две десетилетия.
- Г-н Балабанов, представете накратко Вашия бизнес и историята на фирмата.
- Занимавам се с ресторантьорство и хотелиерство. Фирмата ми съществува от 1991 г., но работя в сферата на ресторантьорство от 1995 г. Започнах с малко кафене и няколко стаи за гости. Тогава се казваше „Страноприемница”. Това беше едно от първите частни заведения в града, а като място за нощувка - първият частен обект. В този период нямаше места за подслон. Големите хотели бяха в разруха, сменяха се собствениците. Направихме съдружие с моя кръстник, и на 3 януари 1991 г. отворихме кафенето. Работихме съвместно. Бях учител, и през свободното си време правех кафе, сокове, сервирах. Мислех, че това ще ми бъде допълнително занимание, но с течение на времето нещата се промениха. Градът се разви в туристическа насока, условията се подобриха. Клиентите ни често споделяха, че човек няма къде да се нахрани по иначе хубавата Старинна улица. Поразмислих, и реших да рискувам. Превърнах в ресторант разширението на къщата, което бях предвидил за работилница, тъй като съм дърводелец. Тогава се разделих с учителстването. Не съм браншовик, нямах представа от нищо в този занаят. Учех се в движение, и сега все още се уча.
- Колко време бяхте учител?
- 22 години съм учителствал – преподавах по трудово обучение и рисуване в прогимназиален курс. Тръгнахме с кафенето като допълнителен приход. Учителските заплати бяха малки и идеята беше да си помагам.
- От къде черпихте идеи?
- Като ходех по други градове и курорти. Гледах, сравнявах, пооткрадвах някои неща, и ги внедрявах тук. Получавах списания. Не знаех нищо, и разчитах на това, което видя и прочета. Разчитах и на подкрепа от хората от персонала, които са със специално образование.
- С колко места и персонал започнахте?
- С четири маси в стая, предвидена за гостна в къщата, построена за лични нужди. С една лятна градина от 20–30 места. Работех като барман и сервитьор. Като отворихме ресторанта, бях на бара, с един - двама готвачи, сервитьор и барман. Постепенно работата започна да се увеличава, да се увеличават клиентите. 1996-97-ма бяха благоприятни години, макар че имаше инфлация и много колеги затвориха. Но оборотът, който правехме, ни позволяваше да оцелеем.
...
Повече – четете в брой 19 на «Тревненска седмица»