На 8 април 2010 г. се навършиха 445 години от издаване на заповедта за основаване на Трявна като селище, открита от холандския учен Майкъл Кийл в Истанбулския архив на министър-председателя в копийните книги на официалната османска държавна кореспонденция. По всяка вероятност холандският историк ще гостува в България по покана на българския си колега Христо Темелски - директор на Църковно-историческия и архивен институт при Св. Синод на БПЦ.
От горепосочения документ става ясно, че на свободното, нерегистрирано и към никого непринадлежащо дотогава население се възлага да пази от разбойнически нападения Тревненския проход, при условие, че няма да плаща данъци до три години. Новооснованото селище е вписано по-късно в регистрите освен като дервенджийско, също и като вакъфско (с данъчни задължения от култово-религиозен характер). Според посочената заповед кадията на Търново трябвало да състави село в местността „Търавна". От него се изисквало след три години да събере сведения, колко домакинства и жители са се събрали там. Той трябвало да докладва всичко това на съответните административни власти в Цариград, за да бъде селото „регистрирано като дервенджийско"... «свободно от държавните тегоби и обичайните налози".
В статията си публикувана в сп. „Духовна култура", кн. 2 от 1991 г., Христо Темелски излага преданието за възникването на трите едноименни средновековни манастира през 1186-1187 г., построени в чест на победата на българската войска водена от братята Асеневци по време на борбата на българите за възстановяване на Второто българско царство и това става на връх Архангеловден (8 ноември). На манастирите построени в памет на загиналите български войници за патрон (покровител) е избран Св. Архангел Михаил. За разлика от Присовският и Дряновският, които са били възстановени - съответно през 1409 г. (Присовският) и втората половина на XV в. (Дряновският), третият - на мястото на днешна Трявна, остава в руини и забвение. От него единствено бил запазен манастирският църковен храм.
След записването на новото селище в османските регистри, този храм от манастирски се превърнал в енорийски и станал естествен притегателен център, около който започнало да се изгражда новото селище. Трявна бързо се разрастнала и само за осем десетилетия наброявала около 1700 жители. В това привилегировано, чисто българско селище живеели свободни и предприемчиви хора, които търсели спокойствие и мир, и се отличавали със своята стопанска инициативност.
Горепосоченото предание е подкрепено от косвени факти - имената на днешните манастири край Присово и Дряново, името на църквата в Трявна (една от най-старите сгради в града - архитектурен паметник с национално значение), както и честването на Тревненския сбор на Архангеловден (8 ноември) до края на XIX век.
Датата 8 ноември се явява твърде важна и е свързана с възникването на Трявна като селище.
В историята на всяко селище важно място заема определено историческо събитие. Така например след победата при с. Клокотница на 9/22.III.1230 г., цар Иван Асен II построява манастир и църква на името на Св.Св. четиридесет мъченици. И църквата и манастирът са запазени до днес и свидетелстват за това важно събитие. Всяка година във Велико Търново се отбелязва тържествено денят Св. Св. четиридесет мъченици на 22 март, който е приет за празник на града. Габрово също има свой празник - Св. Петка Българска (Петковден - 14 октомври).
Явно е сходството между двете знаменателни събития (през 1186-1187 и 1230 г.). В чест на тези важни победи българските царе изградили църкви и манастири на името на светците в дните, на които те са извоювани. Многобройни са примерите в историята на християнството, когато в битки срещу по-многочислени и силни противници са удържани значителни победи. След тях в знак на благодарност владетелите са издигали църковни храмове и манастири. Това направили и братята Асеневци, а по-късно и цар Иван Асен II.
Нашият житейски път (личен и обществен) се изгражда в пряка, близка връзка с волята на Бога. Божията воля е блага, справедлива и промислителна. Ние християните вярваме, че в живота ни нищо не става случайно и нищо не се е случвало напразно. Едва ли са били напразни и случайни, и горепосочените събития. Дали няма да бъде по-силно Божието благоволение над нас, ако си възвърнем традицията като продължим да отбелязваме тържествено за целия град, както е било в миналото денят на Св. Архангел Михаил (Архангеловден - 8 ноември). А защо и да не стане този ден празник на любимия на всички нас роден град Трявна?
Румяна ИВАНОВА
Б.Р. Статията "Интересна хипотеза за възникване на църквата „Св. Архангел Михаил" в Трявна е публикувана на стр. 10 в бр. 17-18/4 май 2010 г.
Уточнние
В статията "Интересна хипотеза за възникване на църквата „Св. Архангел Михаил" в Трявна, публикувана на стр. 10 в бр. 17-18/4 май 2010 г. е допусната фактологическа грешка от страна на автора, съответно - цитатът „Дряновският манастир възстановили през 1409 г., а Присовският - през втората половина на XV”. Редът е обратен - Присовският манастир е възстановен през 1409 г., а Дряновският - през втората половина на XV в.
Катя НИКОЛОВА