В началото на септември Уста Дарин Божков участва във второто издание на фестивала по дървопластика „Чудотворци”, който се провежда в сибирския град Уват, разположен на почти 600 км. от Тюмен - „вратата на Сибир”. В тазгодишното му издание на тема „Златната Богиня” вземат участие 22 автори от различни страни, а Уста Дарин е единственият участник от България. Той заминава за далечния сибирски град по покана на организаторите на конкурса, който е част програмата за възраждане на Сибир. Заради натоварения си график едва наскоро той се съгласи да сподели впечатленията си от фестивала.
- Разкажете ни малко повече за самия конкурс.
- Всеки автор кандидатства с проект за участие във фестивала. А задачата към всички участници – скулптури, резбари, архитекти бе да преоткрием в нашите работи „Златната Богиня”, останала в знанието на нашите народи. Организаторите на фестивала Сергей Лугинин и Минсалим Тимергазеев са членове на съюза на руските художници и също участваха във фестивала извън конкурсната част. Някои от участниците работиха в „Майсторски клас”, т.е. обучаваха се по време на фестивала, а останалите - 12 души участвахме в конкурса. Организаторите ни предоставиха материала и имахме десет дни да изработим своите скулптури, които ще бъдат изложени в техните паркове, тъй като това е фестивал за паркова скулптура. Интересното е, че това е конкурс с тема, по която работят всички участници. Журито следи едновременно работния процес и това кой как се справя с темата. В много пленери не само у нас, темата е изключена и тогава всеки автор изважда работни идеи от ателието си и ги пренася на работната площадка. Тогава журирането е трудно, защото няма база, на която да се сравняват работите. Много художници са на мнение, че темата ограничава и, че художникът трябва да бъде свободен. Затова в световен мащаб има фестивали, в които се работи по тема и такива, в които тя е изключена. Лично аз приветствам и двата варианта, но работата по тема ми даде възможност да видя как мислят художници, завършили висшите академии в Москва и Петербург и хората от далечния Сибир, които в ежедневието си работят върху кост от мамут или еленов рог... Беше ми много интересно, защото едните носят академичното познание, а другите директната връзка с природата. Сибиряците работят илюстративно, но в примитивизма им има много живот. Видях колко е хубаво, когато се съберат много хора на едно място и всеки има възможност да покаже своята гледна точка.
...
Повече – четете в брой 44-45 на „Тревненска седмица”