Продължава от бр. 19
Наблягайки на необходимостта да се използват възможностите на жп съобщенията, той отбелязва: „Външните хора, които... започнаха да на посещават, търсят не само една дива и девствена природа, която действително е прекрасна у нас, но те търсят и една подходяща за техните вкусове и наклонности среда в общество, при което те да се приближат и да поживеят с него, макар и временно... Ще можем ли да приемем цивилизацията, която нашите гости посетители ще ни донасят ежегодно- това трябва да бъде задачата за решение на нашето културно-економическо дружество...”. Докладът е подкрепен със статистически сведения на база посетителите в Тревненския район през летния сезон на 1912 г. ”Тези статистически данни говорят добре, по мое схващане, за началото на курор/т/ството у нас... Моето мнение е: културното дружество да тури и това между многото други негови задачи за разрешение: да се постарае да въздейства в широката маса върху най-главните неудобства, които според мнението на самите гости трябва да се премахнат, а те са: скъпите наеми, липса на вода за проливане /за селските места/, липса на местни продукти, злепоставяне на хазаите, скъпотията в продоволствието и лошата обстановка в помещенията”. Тези данни са на базата на направената анкета „От какво не са доволни гостите”. От 83-ма от летувалите в Трявна през 1912 г. 53-ма са останали доволни по горепосочените показатели.
Разчитайки на красивата природа и сътвореното от възрожденските майстори, тревненци започват първите промени в града си, за да го направят по-уютен за гостите - строеж на хотели, места за развлечение, подобряване условията в квартирите, в които се настаняват почиващи, и активна работа Трявна да бъде официално призната за курортно селище. Едновременно вървят благоустройство и усилена реклама. Част от средствата по дейностите, свързани с благоустрояването, се осигуряват от държавата, за други се разчита на дарения. По план, утвърден от Министерството на земеделието и държавните имоти, още през 1912 г., се залесяват околностите на Трявна. Засяват се бор, акация, смърч. Залесяването се осъществява съвместно от държавата и Културното дружество. До 1929 г. вече са залесени Лясков дял, Св. Илия, Криви дял, Над болницата, Чернева поляна, м. Блъснатото. Отчитат се и резултатите – „Знайно е, че Трявна се предпочита пред Плачковци и Дряново само че има близо хубави борови гори”. Тъй като околностите на Трявна са любимо място за разходка както на тревененци, така и на летовници, започва изграждането на леки слънцезащитни постройки, впоследствие и бюфети с разхладителни напитки на най-посещаваните места. Такъв през 1915 г. дружеството има в м. Блъснатото над с. Рашевите. Запазени са три квитанции от Културното дружество за набиране на средства през 1912 г. за направата на павилион-бюфет в м. Чучура. Архитект Д. Дабков изработва като дарение проект за павилиона, за постройката на който са необходими 5 000 лв. Дружеството не разполага с тази сума, затова започва набирането на един вид заем от членове си и от граждани за строежа. С началото на войните става ясно, че той не може да се реализира и парите са върнати. Павилионът е построен по-късно.
(Следва)
Даниела ДАБКОВА