В навечерието на 24 май - Деня на славянската писменост и култура, който доста хора днес свързват единствено с абитуриенските балове, потърсихме отговор на въпроса - какво чете тревненецът и чете ли изобщо? Оказа се, че донякъде сме съхранили традициите си в четенето и оставаме верни на «добрата стара книга». Колкото до електронния й събрат, мненията са твърде противоречиви и разнообразни. Някои го предпочитат най-вече заради удобството, други изтъкват и „еко-мотиви”, трети избират електронните книги, тъй като в мрежата със сигурност може да откриеш и сбит вариант на някой дебел том от световната класика. Лично аз, както и повечето от хората, с които общувам, никога не бихме заменили „хартиената книга” с електронния й вариант, най-вече заради самия ритуал, съпътстващ нейното четене.
И все пак, четат ли тревненеци?
Да започнем оттам, че в града липсва «истинска книжарница», което донякъде дава отговор на въпроса колко четем и четем ли изобщо. Въпреки, че познавам доста тревненци, които редовно си поръчват книги по интернет, други си ги купуват от съседни градове, трети пък се «просвещават» чрез електронните издания, които им излизат и по-евтино. Така, че няма как да знаем със сигурност дали и колко чете тревненецът. По думите на Стефан Чакъров, в неговите книжарници «Хоби» се търсят и купуват преди всичко «книжки за болежки» и детски издания. Добре се продава и антикварната литература, особено от някогашната «Библиотека за ученика». Ръстът на продажбите не е мръднал през годините, уточни още той. От вестниците най-четени си остават изданията за пенсионери, сред които най-продаван е «Трета възраст». Колкото до списанията, тревненци най-често търсят специализираните издания за кулинария и градинарство, които са по-евтини. Собственичката на другата книжарница в града, Надка Цветкова споделя, че е оптимист, тъй като в последните години «нещата се завръщат откъм четенето», което няма как да не я радва. Повечето й клиенти най-често търсят шумно рекламираните по медиите заглавия, булевардните романи, много вървят и книжките с детски приказки. Обнадеждаващото е, че има и цели семейства, които въпреки кризата редовно си купуват книги. Хубавото е, че и двете книжарници предлагат възможността да си поръчате книги по ваш избор, а тъжното е, че активното четене при децата приключва в пети клас, поне според наблюденията на г-н Чакъров и г-жа Цветкова. Обяснимо, ентусиазмът се завръща в последните класове, когато някои от учениците проявяват интерес и към странична литература, извън задължителната в училище.
За подобна тенденция сред подрастващите ни информираха и служителите в библиотеките към читалище «П. Славейков» и Славейковото училище. Радостното все пак е, че в последните две години броят на читателите в т.н. градска библиотека расте. Само за миналата са регистрирани нови 980 човека, реализирани са над 9800 посещенения, а броя на заетата и ползвана литература надвишава 17700 тома. «Доста се бяхме притеснили с навлизането на компютрите, но напоследък имаме доста читатели, при това все млади хора, които споделят, че интернет не им е достатъчен и търсят по-задълбочена информация» - уточни шефката на библиотеката Мариана Георгиева.
Същото явление се наблюдава и сред учениците в Славейковото училище. „Все по-често чувам фразата: „Писна ми от компютри”, което няма как да не ме радва”, сподели библиотекарката Бистра Пеева. За миналата година читателите в училищната библиотека са били около 400, като в тази бройка влизат и учителите и непедагогическия персонал, уточни още тя. Жалкото е, че и двете библиотеки разчитат предимно на дарения, за да обогатят книжния си фонд и се надяват на „по-добри времена”. Що се отнася до подрастващите и техния апетит за четене, оказва се, че и в библиотеките най-активната възраст за четене се шири в диапазона 1-5 клас, а след това децата се завръщат към книгите едва в девети клас заради задължителната литература. Рядко търсят други заглавия. И няма как да е иначе, тъй като любовта към книгите се възпитава първо в семейството. Колкото до дилемата - коя книга да изберем - хартиената или електронната, нека си спестим аргументите „за” и „против”, защото най-важното е да съхраним и възпитаме любовта към четенето. А на въпроса, чете ли тревненецът - нека отговорим с надежда.
Галина ИВАНОВА