Повечето от хората, с които ме среща делника, все още не са загубили апетита си към четенето. Вярно, за някои от тях той се изчерпва с новинарските хроники, но все пак, мнозинството остават верни на хубавата книга. В случая жанра не е от значение, защото в последните години, оправдавайки се със забързаното ежедневие, и българинът предпочита да гледа телевизия, кино, дори монитора на компютъра, но не и да чете. Проблемът придобива нужната острота и значимост особено в навечерието на 24 май - Деня на славянската писменост и култура, когато не пропускаме да отбележим колко сме велики като нация и дежурно да отчетем на кого и на какво дължим това величие. За съжаление обаче, „старите лаври” няма да ни помогнат в битката с чалгизацията и посредствеността във всичките й измерения, които придобиват чудовищни размери. Всъщност, ако продължим да „лежим” само на едната си национална гордост, едва ли в близко бъдеще ще имаме с каква да се гордеем. Не че и сега ги няма талантливите и можещи деца на България (достатъчно е само да погледнете първа страница на настоящия брой), но, за съжаление, те са малцинството в едно общество, което издига в култ меркантилността, пошлостта, простотията, чалгата, силикона... И познайте от раз, кои са неудачниците, които всеки взима на присмех само и само, защото навреме са осъзнали, че „науката е слънце”? Естествено, че не става въпрос за „оборотните” младежи и девойки, на които хич не им пука какво слънце им „грее в душите”. Навярно, защото на днешно време е напълно достатъчно просто да го докараш на визия и „кинти”, а „глупаците” да трупат „знанье”...
Нищо ново под слънцето, би казал големия изследовател на нравите и манталитета на българина Иван Хаджийски, ако беше жив днес. И все пак, дали е разумно да се задоволяваме с духовната диагноза на големия социолог и публицист и да се опитваме да обясняваме всеки недъг на собствената си идентичност с готовата формула на родния манталитет? Едва ли е разумно да търсим отговор на този по-скоро риторичен въпрос и да се опитваме да оправдаваме настоящето. Пък и не е необходимо да гадаем по звездите бъдещето, което ни чака. Не ми се вярва то да е по-оптимистично от днес, но със сигурност ще е по-песимистично от вчера. Особено, ако продължим да се правим, че не забелязваме плевелите, които вече избуяват в душите на децата ни.
Галина ИВАНОВА