Драги читателю, затвори очи, стисни здраво палци и се приготви за най-екстремното, виртуално преживяване в живота си. Етапите на същото са според нуждите, възможностите и издръжливостта ти. Предстои ти спускане по буйния поток на чиновническата глупост, осеян с подмолните камъни на държавническата „далновидност”. Най-общо маршрутите ни са два /с доста подраздели и подподразделчета/: удоволствие от пътуване по нишите на държавните институции и лутане в частния сектор (без GPS), с допълнителни екстри като - бъркане дълбоко в джоба.
Ако се решите да тръгнете по първия, предлагаме: безкрайно чакане по опашки, обикаляне от гише на гише и от служба в служба, спорове с чиновници и всичко това богато гарнирано с пренебрежително отношение и поглед а ла „вадиш ми зъба”. Даваме ти няколко възможности. Например, решаваш да постъпиш на работа. От теб се изискват по няколко пъти свидетелство за съдимост, документ, че и котката ти не дължи данъци, нищо, че нямаш такава, още и още справки от този род, CV по европейски образец (!), мотивационно писмо и т.н. бумащини. А ти кандидатстваш за длъжността хигиенист /по нашему чистач/, защото си безработен, с основно образование и неквалифициран, че и без интернет на всичкото отгоре. В края на пътуването не знаеш какъв ще е резултата, но със сигурност униженията няма да ти бъдат спестени и никой няма да ти обясни по какъв критерий не си избран или избран.
...
Цялата статия на Калинка Пашова четете в брой 8 на „Тревненска седмица”