Продължава от бр. 41
Музика
Началото на осмислена и организирана музикална дейност в Трявна е поставено през 1897 г., когато учителят Никола Симеонов създава първият оркестър в града. Шест години по-късно, любителите на музиката с въодушевление посрещат създаването на музикалното дружество ”Гусла”, чиито многобройни изяви - театрални спектакли, концерти и църковен хор разнообразяват културния живот на тревненци. През 1907 г. към него е създаден струнен оркестър, а предназначението му първоначално е да развлича пребиваващите в града около строежа на железопътната линия инженери - чужденци и техните семейства в новооткрития ресторант ”Роял” в Горната махала. Съставът съществува до 1910 г., негов приемник става мандолинният оркестър към дружеството, а в по-далечно време /1933 г./ и струнният квартет. За първи път тревненци имат възможност да се докоснат до европейската класическа музика. Изнесените концерти с творби на Моцарт, Менделсон, Бетовен, Брамс спомагат за формирането на определена музикална култура, а огромният интерес на тревненското гражданство към тези изяви говори за потребността от подобен род културни развлечения.
Създадения през 1925 г. духов оркестър ”Арфа” с диригент Георги Казасов неизменно присъства в културния живот на селището. През 1938 г. към него е сформиран джазов оркестър. Специален оркестър пък обслужвал увеселителната дейност в града.
През 30-те и 40-те години на 20 в. музиката все повече се утвърждава като едно от желаните развлечения за тревненци. Предпочитанията към нея нарастват, нараства и броя на концертите в театър ”България”, с участието на изявени творци. През 1933 г. самостоятелен концерт изнася тревненката Тодорка Симеонова, възпитаничка на Музикалната академия. През 1938 г. е поканен виртуозът на кавала Г. Кехайов, чийто концерт е придружен с беседа за българските народни инструменти и музика, а девойки в красиви национални носии изпълняват хора и ръченици. През 1940 г. тревненци имат възможност да се насладят на изпълнението на Царския военен симфоничен оркестър.
(Следва)
Лидия ГОРАНОВА