Още с появата си в България в края на 19 в., футболът се превръща в един от най-популярните спортове. В годините след Първата световна война тази игра масово завладява както децата и учащите се, така и по-възрастните. От забавление, което доставя удоволствие на самите играчи, постепенно футболът се превръща в организиран спорт, в резултат на което започва изграждането на клубове в страната.
На 2 юни 1922 г. група енергични младежи основават тревненския „Спорт-клуб”. Към него са учредени три секции-футболна, гимнастическа и колоездачна, а през 1924 г. -мъжки и дамски баскетбол. За председател на първия управителен съвет е избран Димитър Минчев, а за секретар Георги Ботев. Клубът е разполагал с Устав, знаме и печат. Настоятелството излиза с декларация към гражданите на Трявна, в която се заявява, че като организация ”клубът ще ратува за физическото, умствено и морално развитие на членовете си”. Първоначално в него членуват 80 души, но броят им непрекъснато нараства. Сред най-ревностните привърженици са били учениците от Държавното столарско училище.
Най-силно като спорт обаче е застъпен футболът. В края на 1922 г.се създава първият футболен тим в Трявна, а за играчите е изработен спортен екип - фланелки с бяло и черно райе. На 18.05.1923 г. тревненският „Спорт-клуб” става член на Севернобългарската спортна лига - гр. Варна, която урежда първенствата. Първата официална футболна среща на тревненци е насрочена на 10 юни 1923 г. в Лясковец със спортен клуб ”Стрела”. За участие в нея са определени: Никола Алексиев, Тодор Дачев, Цаню Калугеров, Славчо Станев, Христо Колев, Георги Рибаров, Стефан Ил. Димитров, Атанас Дюлгеров, Йонко Попиванчев, Петър Даскалов и Веселин Духовников. Датата обаче съвпада с полагането на основния камък за новата сграда на Столарското училище, затова мачът се отменя за 17 юни, тъй като основна част от играчите са ученици от това училище.
За дейността на тревненския ”Спорт-клуб” и по-специално на футболното дружество намираме сведения в протоколната книга на клуба, която се съхранява във фонда на Музея. Тя обхваща периода 1923-1925 г. и в нея са отразени избори на ръководство, участия в турнири, благодарствени писма до дружества и лица, дарили средства за закупуване на екипи, покани за участие при откриването на спортния сезон в Трявна, както и преписка с различни клубове, като ”Гранит” – Павликени, ,Юнак”-Сухиндол”, ”Стар герой” - Дряново, ”Орлинок” - Плачковци, ”Левски” - Г. Оряховица, ”Ураган”-Попово и др. за уреждане на футболни мачове.
На 6.04.1924 г. за първи път в Трявна тържествено се отбелязва откриването на спортния сезон, съпроводено с много емоции и забавления. Тревненските спортисти, заедно с пристигналите за празника клубове от други градове на страната, тържествено манифестират из града, съпроводени от духовата музика. За тревненци и гостите били организирани редица спортни изяви, между които и футболен мач между Трявна и Павликени, завършил с 2:0 в полза за нашия тим. По подобен начин се е чествал и Петровден, патронният празник на клуба, когато се е освещавало знамето на дружеството. В честването се включвало и духовенството, като специално за него и официалните лица на игрището се изграждали арка и аналой.
За изявите на тревненските футболисти научаваме и от местния периодичен печат. В броя си от 15.08.1933 г. в.”Родно огнище” припомня за голямата победа на тревненския тим над спортен клуб ”Славия” - Никопол с 8:0, игран в София през 1924 г. ”Популяризирани вече навред из Царството”, както пишат спортните хроники, тревненските футболисти навсякъде са посрещани с овации, а мачовете с тяхно участие се превръщали в истински празник за запалянковците.
Постепенно футболът се утвърждава като едно от основните развлечения за тревненци. Футболната страст, която завладява най-вече младежите и отнема голяма част от времето им, според някои стига до крайност. Статията на Тодор Духовников, публикувана в ”Общински вестник - Трявна” / бр.78 от 1938 г./ и озаглавена „Само спорт ли?” много точно отразява настроението на по-възрастните към увлечението по футбола: ”...Спортомания е обхванала всички. Особено популярна е играта на футбол-като почнете от 4-годишни деца и свършите с възрастни задомени мъже. Увлечението е толкова голямо, че дечурлигата и по улицата се упражняват да ритат каквото им попадне”. По-нататък авторът отправя упрек към младежта, която не се интересува от наука и изкуство: ”Много младежи, които знаят имената на по-първите български бегачи /по крака и на колело/, и футболисти, не знаят тия на видни български художници, писатели и учени. Един спортист разказва, че Алеко Константинов е хижа на Витоша, че”Под игото” е гостилница при големия мост в Габрово, където хубаво готвели и често имало печени прасенца. А трети, попитан за Пенчо Славейков казва, че той е син на оня старец в градината, сочейки бюста на дядо Славейков”.
Лидия ГОРАНОВА
Специализиран музей - Трявна