Не знам от колко време пълзи този слух из града : „Знаеш ли, че ще правят джамия в Трявна?”. „Вярно ли е, че ще правят джамия в Трявна на терена на ТЕЦ „Бедек”? „Щом и джамия ще се прави в Трявна...”. Варианти колкото щеш. Недоумението обаче е еднакво: Храм се прави там, където има за кого, има достатъчно компактна група от хора, които имат нужда от такъв храм.
Не бих обърнала внимание на този слух, ако не беше натрапчивото му пълзене из града от доста време. И ако в недоумението и смеха, които го придружават, не се прокрадва и искрена тревога. Затова мисля, че е наложително хората да узнаят категоричното мнение на общинското ръководство, за да се сложи край на догадките. Истината трябва да се каже на висок глас.
Кметът на община Трявна инж. Драгомир Николов се зачуди – беше един от малкото, които не са чули тоя слух, но категорично отрече такава възможност. Председателят на Общинския съвет г-н Георги Чалъков, се засмя: Няма такова нещо! Когато един човек притежава някакво място, той, разбира се, може да прави на него каквото си иска, но това - не може да стане! Знаете, че трябва да има строително разрешение. Няма да стане това, беше отговорът и на заместник-председателя на Общинския съвет г-н Людмил Иванов… От последвалите обяснения разбрах, че законът, известен отдавна, задължава купилия имота – в случая терена и сградите на ТЕЦ „Бедек”, ако реши да строи нещо, каквото и да е то, да бъде пак с индустриална цел. В противен случай собственикът трябва да се обърне към експертния съвет на общината и след неговото заключение да има решение на Общинския съвет и ако то е положително за него, тогава да иска строително разрешение. А и проектът трябва да има одобрението на Общинския съвет. Мисля, че повече няма място за слухове и догадки.
Трявна и джамия в Трявна е било тема за размисъл и преди доста години в една статия на чужденец: „Още от началото, в първата минута пътникът забелязва, че джамията, която в почти всеки български град, било то основно разрушена, или отчасти поради необходимост запазена и обърната в черкова, кафене или базар, сочейки със своето острие на минарето си тъмната история на турското господство, че този елегантен победен паметник на Ориента – тука, в Трявна не се среща. В Трявна не е било Ориент, в Трявна е било само Европа и тогава, когато Европа предаде целия Балкан за петстотин години на Ориента” /подчертаването мое/.
Статията със заглавие „Дървото проповядва” е препечатана в „Общински вестник Трявна” 1941 г. бр. 157 от големия германски вестник „Дойче Алгемайне Цайтунг” в приложението му „Цайтбилдер” на 16 март 1941 г. Авторът и редактор на вестника г-н L. Hardtman, посетил Трявна през лятото на 1940 г. Публикацията е на Богомил Даскалов, който е нарекъл превода, вероятно негов, „блед превод”.
Легенда за една проповед на Поп Кою Витанов
Не бих прибавила нищо повече, ако в края на тази голяма статия не се разказва една малко позната, а за мнозина и напълно непозната легенда за Трявна, по своеобразен начин свързана с темата за джамия в Трявна. След като пише за живота и резбарската ваятелска дейност на поп Константин /Поп Кою Витанов/, който не владеел дар слово, но проповядвал чрез смирените, богоугодни и красиви форми, които дълбаел от упоритото дърво, авторът чужденец посочва, че с идването си в Трявна големият учен Феликс Каниц открил тука, „в последната и най-забравена турска провинция”, европейски Барок. Барок, незасегнат според него от ориенталската арабеска. Чудото на Поповия Барок, което можело да се види в старата църква „Архангел Михаил”, този „вълшебен анахронизъм на Барока в деветнадесетото столетие”, било чудо според немския автор, не за поп Константина, не за България, а ” за Германия и Европа”. Каква проповед излъчвало изкуството на Поп Кою Витанов и как тя въздействала върху хората, за това се разказва в легендата, самата тя наречена „нежен анахронизъм”. Било след разгрома на Априлското въстание от 1876 г.:
„Турчинът стоеше пред града. Разбити въстаници бяха в различните къщи изпокрити. Турчинът прати един парламентьор: безусловно предаване. Никой не знаеше къде може да се заведе младия турски офицер за преговори, навсякъде можеше да види той неща, хора, които не трябваше да вижда. Заведоха го в черковата – в Поп Константиновата черкова. При Поп Константин не беше се скрил никой от въстаниците, не го смятаха за доверен.
Турчинът се поозърна в черковата. Той веднага стана разсеян. Докато неговата уста настояваше за искането му, очите му не се отделяха от резбите. В тъмните страни на дървото никой не можа да види какво го раздвижи. Вероятно беше боснянин, а боснянците бяха най-добрите турски войници, вероятно нещо смътно роднинско в него заговори, вероятно е бил в Европа по следване и схвана какво вижда тука, но никой не можа да разбере, даже хрониката не поменава и неговото име. Едно е сигурно, че той останал на своето искане за безусловно предаване и че същото е било прието.
Известно е, че след един час, една рота турски войници влязла в разтреперания град, само една рота и то в отличен ред, която рота офицерът заведе в черковата и нареди: обущата да събуят, тъй както пред една джамия и в черковата ги въведе. Сигурно е, че една рота неверници разглеждаха резбите на поп Константина... това бяха посетители, многобройни посетители, най-многобройните посетители, които чуваха тихата едва уловима и глуха проповед.
След това се представиха условията. Те бяха строги, но не нечовечни. Никакъв камък – и преди всичко никакво дърво не се побутна: никакъв камък, никакво дърво, никакъв човешки живот. Тогава си замина ротата в пълен ред, в какъвто беше и дошла и като че ботушите не се сдържаха, като че ли при чакането си в предверието на черковата, подобно на водачите си, са се научили да мълчат пред изкуството и да слушат каквото виждат....Защото Трявна разбра, че беше спасена от дървена проповед и остана благодарна на дървото...”.
Не е известно кой е разказал тази легенда на редактора на големия немски вестник. Но ако приключваме темата за Трявна и джамия в нея, можем да повторим, че Трявна не е Ориент, Трявна е Европа. И като се доверим на легендата можем да прибавим: тука джамия не е имало, но в тревненска църква са влизали като в джамия турски войници. А джамия не вярвам да има някога в Трявна, защото „проповедта” на поп Кою Витанов никога не е заглъхвала, защото тя бе подхваната от десетки майстори на длетото и нейният български глас е отдавна познат в цяла Европа.
Вера ХРИСТОВА