Преди години и ние се мръщехме на задължителната учебна литература и читателските дневници. Вероятно, защото не всичко си заслужаваше четенето. Въпреки това обаче, книгите поглъщаха голяма част от времето ни и постепенно от задължение, се превърнаха в удоволствие. И до днес е така, въпреки „атаката на клонингите”, т.н. виртуални библиотеки, които съхраняват стотици гигабайтове информация. Предимствата на хубавата книга и по-точно – усещането да я държиш в ръцете си обаче, по никакъв начин не може да се замени с блудкавия вкус на виртуалната реплика. Чувството е може би същото, като при вида на изкуствените цветя, които изглеждат толкова истински, че ти иде да ги помиришеш, но уви… не са. Може би това е бъдещето, а може би не е. Както винаги – всичко зависи от нас… Защото - кой е виновен, че децата ни „прелистват” повече мегабайти, отколкото страници? На кого да се сърдим, че по-лесно завързваме виртуални приятелства и по-трудно общуваме с човека до себе си? Чия е вината за „паралелните” обстоятелства, които осмислят битието ни? Коя е нашата действителност – онази зад клавиатурата или тази, която браним с парола? Вероятно и Джон Атанасов не би могъл да отговори еднозначно на всички тези въпроси. Вероятно е най-лесно да хвърлим вината върху „проклетия компютър” и глобалната виртуална мрежа. А може би е по-просто да си представим един бъдещ свят, в който човешките отношения се измерват в емотикони, а анимираните картинки изчерпват цялата гама от емоции и послания… На фона на всичко това, дори модният напоследък въпрос - „колко мегабайта си прочел?” не звучи толкова абсурдно и страшно, защото все пак става дума за четене, а не за осакатяващото езика ни „чатене”. И въпреки че, традициите отдавна не са това, което са… едно е сигурно - поне в този случай, трудният делник не е оправдание за апатията към книгите. Нито дори стресът или депресията. Защото писаното слово не веднъж е спасявало човешкото в човека и неведнъж е доказвало стойността си на кладата.
И все пак, кое е вечното? Добрата стара книга или нейната виртуална реплика? Като че ли, не в това е въпроса. Защото, не можем да спрем времето, нито да променим неговия ход. Но можем и сме длъжни да съхраним и възпитаме любовта към книгите, за да си гарантираме вечност...
Галина ИВАНОВА