В миналия брой на вестника ви информирахме за поскъпването на шофьорските курсове, които скочиха почти два пъти. Завишението е наложително, тъй като на 11 януари влезе в сила новата наредба, регламентираща подготовката и обучението на кандидатите за водачи на МПС. От 15 януари са в сила и промените в наредбата за провеждането на изпитите на кандидатите за водачи. За по-подробна информация по въпроса, потърсихме г-н Пейко Тодоров, собственик на ЕТ „ Крис - Пейко Тодоров”, който е и член на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка.
- В какво точно се изразяват промените в нормативната база?
- Съгласно новата наредба, регламентираща подготовката и обучението на кандидат-водачите, учебните форми се заменят с учебен център. В нея са упоменати и изискванията, на които трябва да отговаря един такъв център, за да получи лиценз за обучение. До 1 юни всяка една учебна форма, която желае да остане на пазара, трябва да се прелицензира, т.е. всеки Учебен център следва да отговаря на новите изисквания, които са страшно много – към самия център, ръководителите, преподавателите... Така например, преподавателите ще преминават допълнително преквалификационен курс на всеки четири години. Много сурови са изискванията към материалната база - офис, кабинет, санитарен възел, които задължително трябва да бъдат... на един адрес. Това е едно и от най-сериозните затруднения, които стоят пред нас, въпреки че една от целите е да се ограничи порочната практика, която някои колеги в големите градове практикуват - „кабинет в автомобила”, „офис в багажника”. Що се отнася до изискванията, на които трябва да отговаря един кабинет, то той трябва да разполага и с мултимедия – поне 6-8 компютъра и проектор за обучение на курсистите. Новите учебни програми също са доста скъпи, така например едно 5-минутно учебно филмче, което ни предлагат от Германия, струва 250 евро. Нов момент в закона, който определено търпи атаки и много от колегите не са съгласни, е изискването - към всеки Учебен център да бъде назначен технически сътрудник. Това предполага разкриването на допълнително работно място. Всички тези изисквания, които влизат в сила през юни, предполагат голям финансов ресурс, заради това с колегите от другата учебна форма в Трявна, решихме да се обединим. Новата фирма „Авто корект” ООД вече е регистрирана.
От 2010 г. влизат в сила и новите изисквания относно моторните превозни средства за всеки вид категория поотделно, които, най-общо казано, се отнасят до екстрите на автомобила. Така, ако той е произведен преди 1998 г., трудно може да остане учебен, защото кандидатите за водачи трябва да бъдат обучавани на по-нови автомобили. Въпреки че, както казва един по-възрастен колега, ако пратим един курсист, който се е учил на Шкода „Фабия”, да подкара една обикновена жигула, той не може дори да потегли. И това е факт. Обратното – от стар автомобил на нов – не е проблем. Правили сме такива тестове.
Към момента, моята учебна форма има решения за всички категории, с изключение на подкатегориите, тъй като те не са рентабилни. Може би, към 2010 г. в Трявна няма да има обучение за големите категории – товарни автомобили и т.н., тъй като - от година на година, по ред причини, кандидатите намаляват. Това важи дори за масовата „В” категория (леки автомобили).
- Казахте, че напоследък има тенденция към намаляване броя на кандидатите за водачи. Колко курсисти имахте през миналата година?
- В Трявна има две учебни форми – моята, за която вече споменах, и на колегата от ф. ЕТ „Симони – Станимир Зарков”, като във всяка една от тях има по двама преподаватели. За миналата година те имаха средно по 30-40 курсисти, докато преди 13 години само аз съм обучавал около 120 човека на година...
- Предвиждат ли се промени и по отношение обучението на курсистите?
- Съгласно новата наредба, се запазва само броя на теоретичните часове - 36 по безопасност на движението и 4 по общо устройство на автомобила. Става въпрос за категория „В”. Няма промяна и в методиката на провеждането на изпита – 60 въпроса, време - 40 минути. Тук е място да отбележа, и дано хората най-после разберат, че няма комплект текст, т.н. листовки. Изучаваният материал го предоставяме ние. Моята фирма, например, закупува учебниците и ги предоставя безплатно на курсистите, а след края на обучението те ни ги връщат, защото след време ще са непотребни. Законите и изискванията непрекъснато се променят.
Що се отнася до практическото обучение - кормилните часове се увеличават от 24 на 31, като има задължително един междинен вътрешен изпит след 12-я кормилен час и вече - задължителен вътрешен изпит след приключване на обучението по кормуване, преди държавния изпит. Ако кандидатът не издържи вътрешния изпит, той преминава допълнително обучение, като броя на кормилните часове се определя по взаимно усмотрение между курсиста и преподавателя. Вътрешният изпит се провежда от ръководителя на Учебния център или от друг колега, който не е пряко ангажиран с обучението на дадения курсист. По отношение на теоретичната част също има вътрешен изпит.
Личният картон на курсиста е по нов образец, като на него вече се слага и снимка. Той трябва да е на разположение в учебния автомобил и да бъде представен при проверка от контролните органи - ДАИ или КАТ.
В наредбата е регламентирано и времето за записване на кандидатите, като нов курс може да започне всяка четна седмица, при това в понеделник. Тази промяна се прави за улеснение на контролните органи.
- Като говорим за обучението, особено що се отнася до кормуването, къде курсистите срещат най-сериозни проблеми?
- В началото винаги им е трудно при ляв завой. Докато при кандидатите за водачи на товарни автомобили е обратното, заради габаритните размери на автомобила.
- Високата такса ли е причината за този спад и очаквате ли ново увеличение на таксата?
- През 2007 г. тя беше 350 лв., а сега скочи на 600 лв. Истинската причина за увеличението, са новите изисквания, на които трябва да отговаря един Учебен център, а те са свързани с много средства. Освен това, трябва да сме готови до юни, за да можем да работим.
Същевременно се променя и начинът на подготовка на водачите, с цел повишаване на качеството й. Както казах, увеличава се броят на кормилните часове, въпреки че по мое мнение, те бяха достатъчни. Въпреки големия наплив на кандидати в края на миналата година, заради по-високата цена на курса, очакваме известен отлив. Що се отнася до евентуален нов скок на таксата, може и да има такъв през юни. Мисля, че това е нормална цена, защото до 2010 г. не ни остава много време. Въпреки че ние настоявахме в Трявна цената да бъде 500 лв., заради по-ниския стандарт, но мнозинството бе за 600 и това бе прието.
Основният проблем обаче се крие другаде. Хората искат заплащането да бъде колкото се може по-ниско. А теглят кредит и си купуват втора употреба автомобили, за шофьорските курсове – се стискат. Как тогава да имаме добро обучение? Един друг момент – много малко са родителите, които са идвали при мен да се поинтересуват за обучението на своето дете и да видят къде отиват парите им, и за какво. Обикновено чувам: „Давай нещо по-тънко, то моето момче може” и т.н. Тук е мястото да спомена нещо и за категориите, защото дори и по-старите водачи, не следят измененията в закона. Така например, напоследък е много популярна подкатегорията „В 1”. Тя дава право на навършилите 17 години да се запишат и изкарат шофьорски курс. В тази категория попада автомобил, който развива над 50 км./час, собствената му маса, без товара, е до... 550 кг., не повече, и разполага с минимум четири места. В момента, в Габрово се водят курсове за тази подкатегория, на автомобил, който обаче тежи над 700 кг.! И, какво се получава на практика – придобиваш категория, а няма какво да управляваш... Ние сме сигнализирали компетентните инстанции, но хората трябва да бъдат много внимателни, да се интересуват и да знаят за какво си дават парите.
- Някои млади шофьори са доста самоуверени, особено зад волана на някоя мощна кола с редица екстри. Дали обаче, само това е достатъчно? Защото, за съжаление, черните статистики сочат друго...
- Младите се лъжат по екстрите на колата. Убедени са, че само това стига, за да ги предпази на пътя... През август с моята колежка претърпяхме тежка катастрофа – момче с мощно BMW ни удари челно със 150 км. в час. Инцидентът стана на отсечката Дряново – Царева ливада, път, по който не можеш да се движиш с такава скорост.
Освен това, младите хора се лъжат и се държат самоуверено на пътя, защото автомобилът им имал IBS система, например. А дори не знаят какво означава това. Тази система е против занасяне на автомобила, а не за да спре по-бързо. Тези, които са преминали курс на обучение – знаят, другите вършат белите по пътищата. И, ако погледнем статистиките – 70-80 процента от произшествията се случват все с такива мощни коли – BMW, Audi, Merсedes и т.н. Въпреки че колата не е от значение, защото има и случаи, когато се стига да фатални инциденти и с „Москвич”. Що се отнася до черните хроники, които напоследък пълнят новинарските емисии – можем да говорим много и за етиката на водачите. Истината е, че независимо какъв автомобил управляваш, трябва да си безкрайно внимателен на пътя. Да не говорим, че дори и по отношение на учебните автомобили, отсъства етиката от страна на останалите шофьори на пътя – все им пречим, все ги бавим... нервничат, едва ли не ще ни набият.
- Според едно популярно клише – от жената шофьор не става. Какво е Вашето мнение по този въпрос и как се справят курсистките в Трявна?
- В моята фирма работи и една колежка, в Габрово също има. Но, лично аз мисля да я оставя да води само теория, защото често чувам от курсистите си следната фраза: „С вашата колежка искам да карам”... Без да обиждам дамите, напоследък те са по-несериозни от мъжете от гледна точка на теорията. Досега, почти винаги вземаха изпита от първия път. При момчетата беше обратното. Нормално – не му се чете, все гледа да кара.
- А имали ли сте случаи, когато някой, моментно афектиран курсист, внезапно да спре автомобила с думите: „Не мога повече, аз съм до тук”?
- Истината е, че в по-далечното минало много ги тормозех. Естествено, за тяхно добро. Чак такива случаи на афект съм нямал, но си спомням преди години, как по време на практическото обучение на един кандидат за водач на камион, трябваше да минем по най-стръмната улица в Трявна, която се намира в района на Болницата... И, като насочихме товарния автомобил по стръмния наклон и понеже камиона е висок, пътното платно не се виждаше, а само покривите на къщите ... Няма да забравя как той веднага закова спирачките, и ми каза: „Господине, аз не мога от тука”. И слезе. Слязох и аз. Запалих цигара и му викам: „Ами добре, погледни сега – какво й е на улицата, камионът се събира, няма проблем. Я си представи сега, че сме натоварени с дърва и там долу ни чака една баба да й стоварим дървата. Тук ли ще ги стоварим и ще ги носим на гръб до долу?”. Той ме гледа, гледа, изпушихме по една цигара, престраши се, качи се в камиона и потеглихме...
- В дългогодишната си практика сигурно сте обучавали и някой „вечен” кандидат-шофьор...
- Ами да, спомням си и такъв случай. Един 59-годишен мъж, много искаше да вземе книжка, за да кара автомобила на приятелката си. Това беше по времето, когато работих в СБА. Взе книжка, но с голям зор: 7-8 пъти се явява само на градско...
Интервю на
Галина ИВАНОВА