За групата „15 лалета”, която най-вероятно няма еталон извън Трявна, първата събота на февруари е неизменно свързана с празничен риуал. И тази година „членове и симпатизанти” се събраха на площада пред Даскаловата къща, за да спазят традицията, предавана от поколения. Групата е само от мъже, от Старинната улица, или Драз махала, както се е наричала в началото на миналия век. Никой не знае кога точно е поставено началото. Печатът, с който се заверяват членските карти, е от 1948-ма година. Имат химн и Устав, които са се появили по-късно през годините. На празника се носят външни „атрибути” – стрък праз и петало суджук. Името „15 лалета” е от едноименния шлагер от недалечното минало и дошло, когато песента била „на мода”. „Идеята дойде спонтанно, на една сбирка решихме, че трябва да имаме име, бяхме точно 15...”, разказва 68-годишният Веселин Манчев. Той е най-старият член на групата, всички го наричат „попа”, тъй като „посвещава” новопостъпилите. „Лале” е от зимата на 1969-та година, помни го, защото няколко месеца преди това се оженил. „Поведе ме дядо ми Иван” /т.е. бащата на съпругата му/, разказва Веселин. Според всеобщото разбиране обединяващ принцип за групата са приятелството и уважението. Неслучайно в нея се влиза с двама поръчители, и то след едногодишен изпитателен срок. През този период кандидатите са под наблюдение – винаги да поздравяват, да помагат при нужда... Има и други изисквания – например „на собствен ход да се прибереш от сбирка”, което при демонстрирания капацитет за приготвяне на домашни ракии и вина си е истинско изпитание. „Щом те приемат, ставаш пълноправен член – можеш да изказваш мнение, имаш ангажименти към останалите”, обяснява 55-годишният Ангел Семерджиев. Той е с „пълни права” от 8 години – получил ги, когато се родил внукът му Преслав, и посветил членството си на него. Момчето пък вече питало кога ще го вземат на сбирките. За Ангел традицията на „лалетата” е нещо много важно. „Обединява ни това, че сме отрасли заедно, съхранили сме нещо хубаво и истинско”, казва той. Тази събота на празника се събраха около двайсетина души, като освен лалета имаше и „гости”. Всеки има право да доведе по един човек по собствена преценка, условието е да е мъж. „Били сме от двама до 22-ма, но никога не сме пропускали”, уточнява Недко Недев, когото всички наричат „нашият депутат”, понеже е общински съветник. По отношение на жените всички са категорични, че тяхното присъствие е изключено. Дори и в химна се пее, че „гдето има там жени, стават винаги кавги”. „Едно лято опитахме да се съберем с жените, но не хвана декиш”, казва Стефан Станчев. Той е с лалетата от 27 години, приели го на „Извора”. Единственото леко отклонение от традицията през годините е, че пешеходните преходи в планината постепенно са отстъпили място на доста по-кратки маршрути. Всички са единодушни, че принципите на едновремешната Драз махала ще се съхранят, и ще се предават на поколенията. А в химна е записано още: „И на много е мечта да членуват в Драз-махла, да бъдат винаги с нас, и да пеят с весел глас... Но трябва те да се стремят да докажат на дела, че са годни за Драз-махла...”. Девизът, завещан от предшествениците на днешните „лалета”, е: „Преди всичко бъди човек!”.
Цветанка АНГЕЛОВА