Трявна - официален туристически и бизнес портал
news
Новини от вестник "Тревненска седмица"
02.03.2010
„Кой изяде главата на покойният Ангел Кънчев?”
Този въпрос вълнува българите години наред и не слиза от страниците на възрожденската преса. Неочакваното самоубийство на 21–годишния революционер на 5.III.1872 г. поражда много спорове и догадки. Едни от неговите съвременници считат, че турската полиция го е разкрила случайно при опита му да премине Дунав без паспорт, други са на мнение, че тя предварително е била известена за намерението му и в тази история са замесени русенските чорбаджии. Трудностите около изясняването му се подсилват и от обстоятелството, че у Ангел Кънчев не са намерени подозрителни документи, които да насочат турската полиция по едни или други следи. Какви са позициите на вестниците, отразили трагичното събитие?
Острите и смели публикации на в.”Свобода”, орган на БРЦК в Букурещ, поддържат версията за предателство и открито заклеймяват предателите. Заподозрени са влиятелните русенци Иван Чорапчиев и Петър Златев, и двамата на служба при турското правителство. Това становище се поддържа от русенските патриоти, възприема се и от Любен Каравелов, който загатва за него още в уводната статия на вестника от 11.III.1872 г.
Пак там, в дописка от Русе, открито се казва, че Ангел Кънчев е жертва на ”гореизказаните личности”, и сочи мотивите за тяхното деяние:
”Те, пише вестникът, искат да живеят, искат пари, искат самурени кюркове и златни кйостеци, следователно те трябва да употребят и сичките си средства за тяхното добивание”. Месец по- късно „Свобода” отново пише, че Ангел Кънчев е ”предаден и наклеветен”, че той имал” пашапорт и печат”, но станал жертва на валията, „който искал да се препоръча за везирин, че открива комити и работи енергически”. Същото твърди и цариградският дописник на в. ”Московские ведомости”: ”Ахмед – Расим паша, който не обича българския народ е главната причина, за да се случи това самоубийство. Той употребява всичките си сили, за да очерни българския народ пред правителството”.
Вилаетският вестник ”Дунав” заема противоположна позиция и отразява събитието от своя гледна точка. Въпреки че у Ангел Кънчев не са открити никакви уличаващи го книжа, както твърди ”Свобода”, „Дунав” се стреми да докаже обратното и сочи самоубийството на революционера като причина за внезапната смърт на един от известните българи в Букурещ – Христо Георгиев /търговец и банкер в Румъния, брат на Евлоги Георгиев/. Според него двамата са работили заедно и у Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки. В отговор, редакцията на „Свобода” пише, че е недопустимо официален вестник да публикува ”подобни глупости” и опровергавайки написаното заявява: ”Нашето известие не официално, но то е вярно!” На същото мнение и е в. ”Македония”, която упреква гръцките вестници, че разпространяват неверни слухове и с
„най-гнусни лъжи” се стремят да „употребят това самоубийство”, от
”ненадейна случка” да го превърнат в политически въпрос. В броя си от 22.IV.1872 г. ”Свобода” публикува статия, озаглавена ”Мъдрословията на Русчушкия Синтип – философ”, в която остро се критикува редактора на „Дунав”, позволил си да препечата дописка за самоубийството от гръцкия вестник ”Византис”: ”Ангел Кънчев се самоубива в Русчук, а русчушкият правителствен вестник заема сведения за това самоубийство от „Византис”. Тука не е чиста работата!”. От своя страна ”Дунав” се оправдава, че е препечатал въпросната статия не, за да подкрепи съдържанието и, а само да отрази мнението на ”отсрещното население и от кои вестници се подкрепя”. В. ”Дунав” се стреми да омаловажи събитието и злепостави младия революционер, наричайки го ”фанатизирана глава”, че той нямал добро поведение и поискал да избяга в Румъния заради дългове. След като не успял ”да сполучи в предприятието си, намерил за по-добре да се убие”.
Научавайки за трагичната гибел, Левски бърза да проучи причините, принудили Ангел Кънчев на тази последна и решаваща стъпка и стига до извода, че ”страхът му е причинило да не знае какво прави”. Въпреки това у него също се прокрадва съмнение за предателство: ”... защото от тая проклета шпионска орда лесно може би да се излъже… Ставало е и става! За Ангеловото това искам да повярвам”.
Коментарите около предателството на Ангел Кънчев и лицата замесени в него дълго време не слизат от колоните на революционната преса. През 1874 г. в. ”Независимост” открито напада И. Чорапчиев за неговите ”маскарлъци и подлости”, и наричайки го „низко създание” задава въпроса: ”Кой изяде главата на покойният Ангел Кънчев?” За П. Златев пак ”Независимост” пише: ”Вие добре познавате тоя русчушки български изрод, който е в състояние за пари да продаде и жената си, и децата си на турските манафи”.
Широкият отзвук, който предизвиква самоубийството на Ангел Кънчев, е показателен за значимостта на събитието. Гибелта на един от видните членове на БРЦК е загуба както за Вътрешната революционна организация, така и за Левски, който се лишава от един от най-близките си съратници. ”Още съм сам” – пише той на Каравелов в края на октомври 1872 г. Достойният заместник според него ”трябва да съчетава всичките качества на истинския революционер. Ако му липсва едно от тях, работата ще тръгне назад”.
Лидия ГОРАНОВА
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство


 
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
02.03.2010
  Архив на "Тревненска Седмица"  
Очакваме Вашите мнения и коментари на адрес: trsedmica@unicsbg.net

От тук можете да изтеглите "Тревненска седмица" в pdf формат

 
 
| автобусен транспорт | справочник | образование | здравеопазване |
 © 2002 Инфоцентър Трявна   |