е закачливото заглавие на атрактивна изложба под надслов „Интимното бельо на пловдивчанката отпреди век”, която отвори врати в Райковата къща в средата на изминалата седмица. До момента експозицията на Регионалния етнографски музей в Пловдив е „обиколила” редица градове в страната и определено се радва на огромен успех. Навярно, защото, както сподели директорът на музея Ангел Янков – „Хората обичат да гледат нещо, което по принцип не се показва”. Или пък, защото интимното одeяние на нашите прабаби, за което преди век са отивали около два метра плат, стои някак абсурдно-комично на фона на днешните „долни гащи”, които се побират в няколко сантиметра плат. Може би затова, на откриването на експозицията в Трявна, представителите на силния пол се брояха на пръстите на едната ръка, тъй като 100-годишните долни гащи трудно биха събудили еротични фантазии в епохата на прашките.
Днес може и да ни звучи невероятно, но едва в средата на 19 век, с навлизането и утвърждаването на европейската мода, у нас се налагат долните дрехи, т.н. бельо. По онова време, както обясни Ани Радева, уредник в Регионалния етнографски музей, мъжете носят дълги долни гащи, които се купуват готови или се шият от вносни хасета, за разлика от „интимното одeяние” на по-бедните граждани, което се се шие от американ. По време на Освободителната война, българите се „доверяват” и на трикотажната фланела за своето бельо, а след Първата световна война мъжките гащи се шият от хасе. Появяват се и нощните пижами от зефир или бархет.
През втората половина на 19 в. интимният „антураж” на дамите вече е твърде богат – корсети, комбинизони, гащи, фусти, нощници, като най-жестоката жертва в името на модата е стягащият като менгеме корсаж с банели. Най-често гащите са с дълги до коленете крачоли, цепнати или зашити отдолу, украсени с къдри, дантели и др.
Първоначално, бельото се набавя чрез внос и най-често се шие от хасе, а в някои случаи и от батиста. Към края на века, то вече се изработва по поръчка при местните шивачки. Бедните гражданки обаче, не могат да си позволят подобен лукс и си шият бельо от американ.
Задължителна дреха в сутрешния тоалет на жените е „матинето”. То се шие от дантела или тънък памучен плат и се украсява с къдри, рошове, басти, волани, набори. Матинето е със свободна кройка, спускащо се до талията или ханша, с широки ръкави или падащи от рамото до лакъта, тип „пелерина”.
След Първата световна война дамите се разделят с долната фуста, а гащите вече наподобяват шорти. На мода са и по-финните материи – опал, батиста, креп де шин, креп сатен и др. Освен това, и цветовата гама е по-богата – жълто, бледо розово, бледо синьо и други светли тонове. По това време започва да се използва и жарсето. Появява се и сутиенът, който замества ужасния корсет, а за бикините и прашките все още е твърде рано…
Галина ИВАНОВА