На 30 ноември Българската православна църква чества паметта на Св. апостол Андрей Първозвани. Според народните вярвания от Андреевден денят започва да расте ("наедрява") колкото едно просено (царевично, грахово) зърно.
В навечерието на празника различни зърна се варят в ново гърне, за да наедряват. На сутринта от обредното вариво се хвърля по малко в комина с пожелание за "високи" (добри) посеви, а останалото се изяжда. От него се дава и на домашните животни. Вярва се още, че светецът прогонва зимата и дългите нощи. По българското Черноморие той е почитан наравно със Свети Никола като повелител на бурите. В Северна България и планинските райони на този ден празнуват в чест на мечките. Поверието е, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята (в друг вариант - яхнал я като кон). По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: "На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!"Имен ден празнуват: Андрей (андреас - мъжествен, храбър, силен), Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка, Първан, Пръвка и други.