За четвърти път, след четиригодишна пауза в Трявна бе възобновена срещата „Балкански Декамерон”. Последното му издание е било в Пловдив през 2004 г., а първите две – през 1997 и 2003 г. в ЕМО „Етъра”.
Участваха писатели, режисьори, драматурзи и журналисти, преводачи и преподаватели във висши училища от България, Сърбия и Турция: Алек Попов, Калина Вагенщайн – модератор на срещата, Йордан Евтимов, Димо Димов, Калин Илиев, Емил Андеев, Михайло Пантич, Мила Васов, Велимир Костов, Хасине Шен, Сабри Алагьоз, Андрей Филипов, Владимир Абросимов, Мариана Проданова, Джеки Стоев.
Срещата бе открита от кмета на община Трявна г-н Драгомир Николов. Словото, каза той, е хвърлило мостове между хората. Посланието на Бокачо за жизнелюбие и човеколюбие ни дава възможност да намираме онова, което повече ни сближава, а не разделя.
Жива ли е балканската идея и ролята на писателите – това бе темата на тази среща. В словото на модератора Калина Вагенщайн и на Алек Попов, „най-балканския писател”, както бе наречен, бе подчертано, че това е среща на хора, които идват да се запознаят, да обменят идеи, не непременно гениални идеи, да споделят кой какво прави, защото балканските територии не са достатъчно големи, за да създадат необходимата независимост на своите автори, няма достатъчно публика, която да проследява тяхното развитие. На тези срещи писателят може да срещне своя преводач или издател, тук може да се положат основите на един общобалкански пазар на културни продукти, а това е по-голямо пространство, по-голям тираж, по-широка независимост, по-забележимо място в европейската и световна култура.
През втория ден на срещата Йордан Евтимов сподели интересни идеи за идентичността и различията на Балканите, как да осмислим себе си като балканци, какви са балканските специфики, имат ли хората на балканите усещане и убеденост за своята специфика. Разказани бяха интересни случки и факти между които и това, че бившият най-голям хотел на Балканите „Югославия”, след разпадането на Федерацията, бил превърнат в кучкарник.
Първата вечер завърши малко неочаквано. Лиричният спектакъл „Всичко ми говори”, бе обявен в програмата, но поетът Радой Ралин, който щедро ни поднасяше препълнената си с веселие и остроумие чаша, подобно на Бокачовия „Декемерон”, тук бе изненадващ. Вглъбена и мъдра философия, оставила настрани язвителната си усмивка, в един уморен свят, който се пита достатъчна ли е любовта, за да стане религия. Прекрасните артисти от частния театър „Провокация” към читалище „Славянска беседа” в съпровод на музика и на фона на фантастични образи върху прозрачната завеса, ни представиха поета, който вече не може да говори, вече всичко му говори, вече се превръща в природа.
„Като чух за събитието в Трявна, казах си: това е за мене!”, призна Джеки Стоев, грабнал нещо от филмите си и в първата вечер, тревненската публика видя някои от великолепните ни комици в „Разводът преди” и „Летете с Росинант”. Филмът на втората вечер „Гражданинът може” бе за Общинските форуми в Трявна и Дряново на режисьора Светослав Драганов. Той показа как действа обществената инициатива. Тези, които знаят как протичаха форумите, са наясно какъв огромен труд, време и монтажни умения са били необходими, за да се получи този добър филм. За музиката към филма може да се говори отделно, защото създателите й се представиха на самостоятелен концерт в края на втората вечер. Това бе невероятно свободно джазиране със музикални и текстови импровизации само с три инструмента, което създаде атмосфера на искрена естетическа наслада.
Ако се запитаме, разбраха ли хората на Трявна какво е това Декамерон (десетдневник) и кой е тоя Джовани Бокачо (1313-1375 г.), ще ми бъде отговорено, че не това е целта на срещата. И все пак, като си позволих да попитам един от участниците – къде е тук духът на Бокачо, той ми отговори, че разбира се, има го, но той се проявява повече на трапезата или в неформалните срещи.
Вера ХРИСТОВА