Трявна - официален туристически и бизнес портал
news
Новини от вестник "Тревненска седмица"
20.04.2010
Митко Митев: Следващата ми цел е Айлънд пик
В миналия брой на вестника ви обещахме интервю с тревненеца Митко Митев, който бе част от шестчленната експедиция, която през февруари покори първенецът на Южна Америка Аконкагуа. С внушителните си 6 962 м.н.в. той е най-високия връх в света извън Азия. За съжаление, 47-годишният Митко Митев не успява да се аклиматизира и да изкачи върха. Въпреки това, неговите колеги развяват бяло-зеления символ на Трявна на Аконкагуа. Миналата седмица Митко гостува в редакцията, за да ни разкаже за вълнуващото си приключение. Оказва се, че следващата му експедиция е след няколко дни, а крайната му цел е друг шестхилядник, само че в Хималаите.
„Естествено, че го правя заради емоциите и адреналина” - уточнява Митко, който кой знае защо в предишния брой съм кръстила Петко. И след като приема извиненията ми, обяснява, че засега все още може да си позволи скъпото хоби, но занапред би се радвал да намери и спонсори.
- Казвате, че сте тревненец, но малцина в града Ви познават.
- Напуснах Трявна, след като завърших осми клас в основното училище. Беше през 1978 г. Но въпреки че, живея в Ямбол, постоянният ми адрес по документи се води тук.
- Как се запалихте по алпинизма?
- Средното си образование завърших в Сопот, а там планината е до самия град. Заедно с мои съученици - оттам тръгнахме. Първият ми двехилядник беше връх Амбарица (2166 м.). Преди това, обикалях баирите в района на Трявна. Така че, от около 30 години се занимавам с това хоби, предимно по нашите планини. Не бих се нарекъл алпинист, а по-скоро височинен турист. Имам някакви катерачни умения с въже и т.н., но чак толкова много не съм практикувал.
Излязох извън пределите на България едва 2008 г. и направих опит да изкача Монблан (4 808 м.). Стигнахме до 4 400 м. и се върнахме заради лоши метеорологични условия. Едва в края на юли миналата година покорих върха. След това, пак ходих в Алпите - масива Монте Роза, който се намира на границата между Италия и Швейцария. Там изкачихме още три-четири върха над 4000 метра и след това се отправихме към Аконкагуа.
- От предварителния ни разговор стана ясно, че сте заминали за Аржентина чрез една туристическа агенция?
- Заминах чрез софийска туристическа агенция, която организира подобни пътувания срещу заплащане. Водачът на нашата група от шестима българи, беше много опитен, това беше четвъртото му изкачване на Аконкагуа. Пътуването включваше и екскурзионна част, като освен столицата на Аржентина, посетихме Чили седмица преди страховитото земетресение, както и Уругвай, Парагвай, Бразилия. Особено впечатлителна бе панорамната разходка с хеликоптер над водопадите Игуасу, които се намират на границата между Бразилия и Аржентина. Цялото пътуване от излизането ни от България до връщането ни обратно продължи 33 дни.
- Ако не е тайна колко Ви струва това удоволствие?
- Някъде около 5000 лева. В сумата бе включено и разрешителното за изкачване на върха, което струва малко над 300 долара, както и храната за планинската част.
- А височинната екипировка?
- Колкото до това - или си я вземате под наем или си я купувате сам. Доста е скъпа, но на такива височини не бива да се правят никакви компромиси.
- Кога пристигнахте в провинциален парк «Аконкагуа», на чиято територия се намира едноименния връх?
- На 1 февруари т.г. нашата група пристигна на входа на парка, който се намира в провинция Мендоса в Аржентина, на около 10-15 км. от границата с Чили. На негова територия се извисява първенецът на Южна Америка - връх Аконкагуа. След като провериха разрешителните ни за върха се отправихме към лагер «Конфлуенция», който се намира на височина 3 390 м. Пристигнахме след около 3 часа преход. Там ни направиха входящи медицински прегледи и едва след излизането на резултатите ни разрешиха по-нататъшния преход. По-голямата част от храната и багажа ни, необходим за изкачването, бяха пренесени с мулета до базовия лагер «Плаца де Мулас» (4 350 м.). На 2 февруари извършихме аклиматизационно изкачване до Плаца «Франция» (4 200 м.), откъдето се разкрива великолепна гледка към внушителната южна стена на Аконкагуа. На следващия ден достигнахме базовия лагер и разпънахме палатките. Времето беше сухо, ветровито и студено.
- Колко време продължи аклиматизацията преди атаката към върха?
- Около 12 денонощия. След като пристигнахме в базовия лагер, използвахме следващите два дни за почивка и леки изкачвания около лагера. На 6 февруари направихме първото аклиматизационно изкачване и преминахме границата от 5000 м. до лагер «Аляска» (5340 м.). 7 февруари беше ден за почивка в базовия лагер. На следващия ден направихме аклиматизационно изкачване до първи височинен лагер «Нидо де Кондорес» (5 560 м.), където пренощувахме. На другия ден последва изкачване до втори височинен лагер «Берлин» (5930 м.) и бе достигната височината от 6000 м. На 10 февруари си останахме в базовия лагер и започнахме подготовка за изкачване на върха. Още на следващия ден потеглихме към първи височинен лагер и пренощувахме там. На 12 февруари групата се отправи към втори височинен лагер. За съжаление, заради проблеми с аклиматизацията не успях да стигна до там. Колегите ми пренощували във втория височинен лагер и заради лошото време останали там още ден. Атаката към върха започнала на 14 февруари, малко преди 7 ч., а Аконкагуа бил достигнат в 15.10 ч. Всъщност, само аз и още един човек от нашата група не успяхме да покорим върха. След като стана ясно, че няма да мога да се изкача горе, дадох знамето на Трявна на колегите си и ги помолих да го развеят горе.
- Хубавото е, че сте си дали сметка за риска, защото историята познава редица случаи на безразсъдство, които обикновено завършват с фатален край...
- Честно казано дори главоболие нямах, но започнах да губя мощност при първото изкачване на над 5000 м. Реших, че трябва да се откажа, защото няма смисъл да бавя останалите от групата и да им създавам проблеми по пътя към върха. Така или иначе стигнах до първи височинен лагер, където пренощувахме, а на следващия ден се изкачих до 5 608 м. и като усетих, че започвам да губя мощност реших да се откажа и се върнах в базовия лагер. И до момента тези 5 608 м. си остават моето лично постижение.
- Предполагам, че заедно такова изкачване от значение е не само физическата, но и психическата подготовка?
- И двете са от значение, но преди всичко трябва да си наясно къде си тръгнал и какво можеш да очакваш. Когато миналата година отново се отправих към Монблан, срещнах хора, които май не бяха много наясно къде отиват. Вероятно бяха решили, че нагоре към върха ги очакват зелени полянки. Вероятно не бяха запознати с факта, че докато през лятото в Андите снежната граница е на около 5000 м., то в Алпите започва от 3000 м.
- А кой е върха, който мечтаете да изкачите?
- Ами той вече е много близо, защото след няколко дни заминавам за Непал. Върхът, които си мечтая да изкача там се казва Айлънд пик (6189 м.) и се намира в непосредствена близост до страховитата южна стена на Лхотце. А, ако всичко мине нормално, в края на лятото мисля да се пробвам и на Елбрус (5642 м.) в Кавказ, който пък е най-високия планински връх и масив в Европа. След това ще видим, докъдето стигна. Има достатъчно върхове в света. По-важното е, че съм реалист и си давам ясна сметка за нещата.
- Доста скъпо и опасно хоби сте си избрали.
- Да, наистина. Затова, ако всичко мине нормално в Хималаите и Кавказ, мисля малко да се въздържа от експедиции, защото хобито ми наистина е много скъпо. В чужбина алпинистите си търсят спонсори, а тук знаете как е. До момента съм инвестирал доста в екипировка и разполагам с такава дори за осемхилядници, но останалото също струва доста пари. Колкото до опасностите, нали знаете - по-важното е не да покорите върха, а да се върнете жив долу.
- Какво работите в момента?
- До края на 2008 г. бях в армията. Съкратиха ме и оттогава се занимавам с различни неща. Изкарах курс за планински водачи към една асоциация в София и мисля да превърна хобито си в професия, но в момента виждаме какво се случва с туризма.
- Ямболии не Ви ли се сърдят, че Тревненския флаг «покори» Аконкагуа?
- Да ви кажа как въобще ми хрумна идеята за това. Когато през 2008 г. реших да изкача Монблан в групата имаше хора от цяла България и някои от тях носеха знамена. Така или иначе никой не успя да ги развее на върха, защото не стигнахме до там, но така се роди идеята. И, тъй като въпреки че живея в Ямбол, запазих постоянния си адрес в Трявна, реших да взема бяло-зеления символ на града на зографите за експедицията към Аконкагуа. От Общината ми предоставиха и малки рекламни знамена на Трявна, на които се разписахме за спомен и след това ги закачихме в голямата зала на височинния хотел «Плаца де Мулас» (4 370 м.). Там имаше десетки флагове, фланелки и други символи от различни страни, оставени за спомен от изкачването на върха.
Въпросите зададе
Галина ИВАНОВА


 
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
20.04.2010
  Архив на "Тревненска Седмица"  
Очакваме Вашите мнения и коментари на адрес: trsedmica@unicsbg.net

От тук можете да изтеглите "Тревненска седмица" в pdf формат

 
 
| автобусен транспорт | справочник | образование | здравеопазване |
 © 2002 Инфоцентър Трявна   |