„Народе????”. 135 години отекват днес в паметта ти. 135 свещи горят днес за Него. 135 години ти напомнят отново, че си Народ. Народ, който роди своя Апостол. Народ, за който „...той скита се бездомен, без сън, без покой”. Народ, за който смъртта му е равнозначна на безсмъртие. Безсмъртие за дякон Игнатий. Безсмъртие за знаменосеца в четата на Панайот Хитов. Безсмъртие за легионера на Раковски. Безсмъртие за Апостола на Свободата. За Свободата на 11 декември 1868 лето той тръгва из Българско. „ ...Днес в селото глухо, утре в някой град говореше тайно за ближний преврат”. За Свободата той биде търговец, друг път „просяк дрипав” или „хром и сляп”. За Свободата, минавайки през своята Голгота, той, Левски, се бори за „чиста и свята република”. За Свободата той е и демонът и ангелът. Демон, вдигнал на крак великата Османска империя, насочвайки турския аскер срещу себе си. Ангел за покорения български народ, видял в образа му Божията милост и хилядите си сбъднати молитви.
За Свободата Апостолът идва и в Трявна. Идва и то не веднъж, а цели осем пъти, докато най-сетне в лето 1872 лично полага основите на революционния комитет в града. Тревненци за сетен път стават част от общия подем срещу тиранията, демонстрирайки с гордост саможертвата си в името на Род и Родина.
Народът днес се връща към корените си, за да коленичи пред идеала на България. Връща се, за да го почете с мълчание. Мълчание, за дето не разбрахме въпросителните след думата „народ” в твоето тефтерче. Мълчание пред Къкрина. Мълчим. „О бесило славно”. Думи, вплели в същината си истинското величие на Апостола. Този, който събра силата, страданията, униженията и болката на народа си, като ги направи смисъл на своето съществуване.
Нека днес помълчим за теб. Ти, който запали вощеницата и подавайки я на народа ни, освети пътя му към цивилизована Европа. И, перифразирайки дядо Вазов, ще си речем: „Европа цяла сега нази гледа”. Дали ще съумеем утре отново да й покажем гордостта на българския гений. Да защитим с достойнство принадлежността си към българския род. Или ще ни трябва нов Паисий, за да ни осъди с думите: „...О, неразумний...”. Бъдеще, това е в твоите ръце. Помни, че „Времето е в нас и ние сме във времето”.
Ирина ДИМИТРОВА
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство