Най-значимото културно събитие на годината, безспорно, е 200-годишнината от Облога в Даскаловата къща, той, всъщност, е и Първия художествен конкурс в България. Тържествата стартираха на Гергьовден, когато преди два века майстор Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца сключват Майсторския облог.
В духа на традицията, в знак на почит и уважение към делото на прочутите майстори резбари от Тревненската художествена школа, Уста Дарин отправи предизвикателство към днешните майстори на длетото, обявявайки началото на проекта „Тревненската колона”.
„Идеята ми е тази колона да обедини хората от нашата гилдия – сподели г-н Божков. - Това е най-важното, защото ние, българите, много трудно се обединяваме, а още по-трудно - занаятчиите. А тук, съвсем доброволно, всеки може да работи върху един елемент, който аз ще предоставя. На пръв поглед, колоната ще бъде една пластика, скулптура от дърво, в която ще има пространства, където ще могат да се вградят елементи с различна форма. Всеки един от майсторите резбари ще има възможност да си избере една или друга форма и ще бъде абсолютно свободен в израза си. Това е и най-трудното. Заради свободата на избора, която дава възможност на всеки един от майсторите сам да реши какво ще направи в този детайл. Идеята е в тази колона да остане частица от неговия майсторлък, а самата тя, да се превърне в паметник на нашата почит и преклонение пред майсторите, работили преди нас.
- А защо точно колона?
- От далечни времена, нека си припомним Траяновата и Омуртаговата колона, както и още много колони и обелиски, са правени с цел да пренесат през времето информацията. Така и нашата колона ще пренесе през времето информацията за майсторите, които са се събрали 200 години след Облога в Даскаловата къща. И, понеже всеки ще даде различна информация, ще стане още по-интересно, защото поколенията, които идват след нас, ще имат възможност да се докоснат до светоусещането на майсторите, взели участие в изработването на тази колона. Както вече казах, всеки един от тях може да изрази своята философия и да избере начина, по който иска да го направи – дали с богата пластика, дали графично или пък, цветно... В моя проект, давам пълна свобода на всеки, който иска да участва. И, според мен, е тесногръдие да не се включиш в подобно нещо, защото всеки поканен да участва, остава в историята. Разбира се, аз като ръководител на проекта „Тревненската колона”, ще изисквам идейна скица за това кой какво иска да направи. Това е в моите права, тъй като аз финансирам проекта. По никакъв начин не бих допуснал провокации.
- Разбрахме, че в проекта ще участват не само местни майстори, а и техни колеги от страната.
- Да така е, защото самият повод – 200-годишнината от Първия български художествен конкурс дава възможност нещата да не се затварят регионално, а да придобият общонационално значение. Освен това, заради празника на Тревненското художествено училище, и в Академията и много други колеги, честват 6 май и като Празник на резбарите. Водил съм разговори с ВТУ „Св. Кирил и Методий”, с Художествената академия, с Председателя на секцията по Дърворезба на Съюза на художниците. Очакваме около 70 човека да се включат в проекта, а ако броя на участниците е по-голям – може да съвпадне с броя на маргаритите от тавана на майстор Димитър Ошанеца.
- Както обявихте, Тревненската колона трябва да бъде готова до Димитровден. Каква ще е нейната съдба след това?
- След приключването на проекта, ще подарим тази колона на Специализирания музей, с идеята да поставим началото на една нова сбирка от съвременна дърворезба. Очаква се и проф. Кънчо Цанев да направи дарение след изложбата си, която ще бъде открита през юли в рамките на честванията по повод 200-годишнината от Облога в Даскаловата къща. Тогава ще се проведе и национална научна конференция на тема: „Трявна и тревненци в националната ни история и култура”. Смятам да участвам, тъй като трябва да се знае, че в днешно време, единствената Школа, която се е съхранила от Възраждането до сега е Тревненската и освен това, тя е дала на България трима професори – резбари: Антон Дончев, Кънчо Цанев и Цаньо Иванов, който стана професор, не по дърворезба, но през всичките години си остана резбар и изпълняваше свои проекти и от дърво. Той остави своята следа и, както знаете, е първия доктор по изкуствознание и дизайн в България. В този ред на мисли, си спомням посланието на Кольо Божков към мен, като син - че нещата не тръгват от нас, че летоброенето не започва от мен и от нас и, че трябва да уважаваме и почитаме историята и хората преди нас. Затова в ателието си съм поставил работи на Цаньо Антонов, затова съм направил пано на проф. Цаньо Иванов, след като почина, намерих негови плочки... Ето, това е една различна посока. Лично аз се радвам, че съм могъл да направя седем иконостаса и седем параклиса в България, както и поредица от мащабни пана и тавани. Всъщност, едни от най-големите обекти след 1989 г. са минали през Трявна. Радвам се, че с работата си и чрез хората, с които работя – успяваме да съхраним и продължим делото на Тревненската школа.
- Всъщност, „Тревненската колона” е първия проект на център „Уста Дарин”, който скоро ще отвори врати. Разкажете ни нещо повече и за този център.
- Центърът естествено продължава работата на ателие „Уста Дарин” в посока съхранение и демонстрация на възможностите на съвременната Тревненска школа. Резбарското ателие си има проекти и задачи, които трябва да се следват и изпълняват, докато Центърът се нагърбва със създаването на възможности за подпомагане на талантливи хора, подпомагане на хора в тяхното учение, демонстрации по дърворезба, изложби на различни творби, но не само на ателие „Уста Дарин”, а и на други колеги. Произведенията на тревненските майстори ще бъдат представяни преференциално. Посещавайки изложбата, посетителите ще могат не само да видят даден експонат, но и да го купят.
Общо взето, всички занаятчии работим по поръчки и това ограничава достъпа на хората до нашите ателиета. Докато тук, на Старинната улица, където се намира центърът, посетителите ще могат да се запознаят и с модерното лице на дърворезбата.
Много наши клиенти, които за първи път идват в ателието, са изненадани, че дърворезбата не е „шума, шума, китки, китки”, както казваше доц. Борис Зографов от Академията, а може да има много различна визия, добре балансирана и вградена в модерната архитектура. Но, основното, което винаги е било лайтмотив на ателие „Уста Дарин” и стана лайтмотив и на центъра, е - реклама на Тревненската школа, а чрез нея и на Трявна.
Както вече стана дума, първият ни проект е „Тревненската колона”, следващият ще бъде една изложба, която ще се нарича „Раклата”. По време на тази изложба, съпругата на проф. Цаньо Иванов ще дари резбована ракла на своя съпруг, която също ще заеме място в сбирката „Съвременна българска дърворезба”. В тази посока ще работя и за това, проф. Антон Дончев да предостави своя работа за тази сбирка, така че тримата професори да дадат началото на експозицията.
Галина ИВАНОВА