В навечерието на професионалния празник на шофьорите Спасовден, който тази година се пада на 13 май, разговаряме с изпълнителния директор на най-големия местен превозвач „Трявна Транс” АД Веселин Иванов и с председателя на съвета на директорите Росьо Ерусалимов. Интервюто е в един от малкото свободни за двамата часове, в неделя. По думите им, в автобусния транспорт почивка няма. Категорични са, че си обичат работата. „Интересно е, срещаме се с много хора – казва г-н Иванов (на снимката). Проблеми има, но трябва да ги решаваме.”
- Как ще отбележите празника?
В.И. - Колегите вземат Спасовден като че ли повече на шега, отколкото като истински професионален празник. В нашата фирма винаги се събираме, гледаме да имаме и съответните средства. Празниците са важни за нас. Професията „шофьор” е трудна и отнема по-голямата част от деня, доста е еднообразно, и на всички ни е хубаво, като се съберем. В годините преди приватизационната сделка е имало доста спомени, свързани с повечко алкохол и дори сбивания.
Р.Е. – По този повод, веднъж преди десетина години, цял месец в града се говореше, че ДАП-а е правил банкет, и е нямало бой! Знаело се е точно кой с кого ще се сбие, какво ще каже и какво ще му бъде отговорено, и т.н. Тогава са били и повече хора.
В.И. – Имаме десетина шофьори. Успяхме все пак да запазим традицията като колектив. Няма как да увеличаваме дейността си. Остана само автобусният превоз. Товаровите не ги поддържаме, тъй като в града няма производство, на което да прекарваме продукцията.
- Какви са предизвикателсвата пред транспортния бранш, в малкия град?
Р.Е. - Не можем да обслужваме новите автобуси на място, липсват оборудване и технически подготвени кадри. Купихме нови автобуси, но с проблеми, каквито и старите нямат. Възел, което трябва да издържи около милион и половина километра, се чупи на 30 000 км., и на по-малко дори. Страшно е, защото се поврежда тук, или някъде по път, а трябва да го поправиш „някъде” в България, и да чакаш за доставка на части от чужбина. На картинка можеш да гледаш новия автомобил, и да си мислиш как с него ще возиш пътниците, и те ще бъдат страшно доволни...
В.И. – От 2000 г. насам купуваме приблизително по един нов автомобил годишно. Тази техника се управлява лесно, но трудно се поддържа. Трябва да си професионалист, а не „воланкаджия”, както им казваме ние.
Обаче новите автобуси създават проблеми. Като се повреди по пътя, пак на шофьорски език, го обикаляш като голям камък. Нищо не можеш да направиш, не можеш да разбереш какво става вътре, и няма човек, който да ти помогне. Обаждаш се в сервиза, и от там ти казват „довлечете ни го”. Ако си някъде по средата между Габрово и София, какво правиш... Вземат ти лизинговата вноска само за транспорт, защото единствено в този сервиз може да се поправи. Плащаш си за това, плащаш и лизинга, а автобусът стои в сервиза. Това е цената на доброто обслужване. Не знам дали нашите пътници по линията до Габрово правят разлика с новите автомобили, това са само 20 км. Струва ми се, че им е все едно дали е нов или стар, важното е да ги закараш. Сигурно са си прави предвид недоимъка. Забелязал съм, че отдават голямо значение на климатиците, повечето ни автобуси имат. Другото предизвикателство е при поскъпването на горивата да запазваме цените. 16 лв. е билетът до София, на габровските фирми е 18 лв. Автобусът ни по тази линия обаче е на метан, и гори малко. Въпросът е къде да го зареждаме. Дооборудвали сме се с бутилки.
Р.Е. – Много ни оскъпява габровската автогара, 2000 лв. месечно ни искат, буквално за нищо. Не дават информация за нашите автобуси. Бяхме решили да се откажем от софийската линия заради скъпата нафта, но от Общината успяха да ни разубедят и купихме автобуса на метан за близо 150 000 лв. Направихме непосилна инвестиция, и само с тревненския пътникопоток не можем да издържим, разчитаме и на габровци.
В.И. - Нашата дейност е в две направления – обслужване на транспортната схема и друга транспортна дейност. В другата дейност, която е по-печелевша, работим с външни туроператори. На местно ниво някак не ни забелязват, не знам на какво се дължи. Независимо дали става дума за превоз на ученици или пенсионери, или за туристическа дейност. Тук сме от 12 години, но услугите ни е потърсил само един тревненски хотелиер, въпреки че сме с най-добрите автобуси в областа, и цените ни са доста атрактивни. Търсят ни чужди туроператори - от морето, София, Пловдив, Русе.
- Капризни ли са пътниците?
В.И. – Има и капризни, но нашите шофьори си ги познават, както и останалите пътуващи.
Р.Е. – Ако седнем с шофьорите, можем да им направим списък, десетина души са. В общия случай пътуващите тревненци влизат в проблемите ни и проявяват разбиране – примерно за „трошките”, „сивия дух”... Налагало се е да ги пускаме, но вече почти не се случва.
- Какви са перспективите пред вас като превозвачи?
Р.Е. – Общественият транспорт винаги е бил на загуба, и дотиран от бюджета. „Трявна Транс” като частно дружество няма законови основания да иска средства за инвестиции от Общината.
В.И. – В тази връзка искаме да представим една своя идея. От доста години проучваме въпроса, но нямаме собствени сили, и то не само финансови. Става дума за екологично чист транспорт между Трявна и Плачковци, с автобуси на ток, със зарядни станции на автогарите в двата града. Ако се ангажира Общината, би могло да се направи проект. Това е познато по света. Произвеждат се в Германия, но струват скъпо. Стигнали сме донякъде, но сами не можем да вземем такъв голям кредит. Хубаво е да се възползваме от някой от европейските проекти, или публично–частно партньорство. Ще бъдем единствените с градски електрически транспорт. Това не са тролеи, а нещо като електрокари, пак си е автобус. Ще вървят един след друг, на двайсетина минути.
- И ще излиза по-евтино?
В.И. - Инвестицията е голяма. Целта не е да бъде по-евтино. Еко-енергията не е по-евтина, но натам трябва да се върви. Хубаво е да сме първи в България, така ще ни обърнат внимание. Очакваме съдействие от местната власт и депутатите.
- Какво бихте пожелали на пътници и колеги за празника?
Р.Е. – Съвместно да търпим кризата. Положението е бедствено. Жалко е например да гледам възрастните хора, които идват да пращат лекарства по автобусите. Само като ги видиш... Започнат ли да питат какво дължат, веднага им казваме, че нищо. Сърце не ни дава да им вземаме пари.
В.И. – Жалко е, и когато пенсионери ни търсят да им дадем билети, за да си оправдаят транспортни разходи...
Ще се стараем да не вдигаме цените на билетите, дано да не стане непосилно за нас. Правим анализи за нови линии, примерно до Русе или Пловдив, но трудно се пробива.
На колегите – безаварийна работа!
Р.Е. – Успех в борбите и късмет!
Цветанка АНГЕЛОВА