|
Актуално от Община Трявна
| |||
Албена Димитрова е тазгодишния носител на престижната Славейкова награда31.05.2026Автор: Юлияна Цанева Присъдени са две втори и две трети места, ясен е и победителят на публиката Албена Димитрова от гр. София е големия победител в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, традиционно провеждан в рамките на Национални Славейкови празници. Тя спечели престижната поетична надпревара със своето авторско произведение № 58 – Небесен метроном, след заседание на компетентното жури, което тази година определи две втори и две трети места. Това са № 14 – Дива тишина с автор Христина Главанова от гр. Севлиево, носител на втора награда; № 70 – Старица с автор Ивелина Радионова от гр. Провадия, носител на втора награда; № 56 – АКО НА СЦЕНАТА НЯМА ПУШКА с автор Виолета Кунева, носител на трета награда и № 42 – SMS от бялата лястовица с автор Бончо Къров, носител на трета награда. Анонимността на авторите бе снета след приключване на заседанието на определеното жури, което тази година е в състав: г-н Недялко Йорданов – поет, драматург, режисьор, композитор и певец; проф. Владимир Сабоурин – преподавател в Катедра „Романистика“ към Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“; д-р Венелин Бараков – поет и главен уредник в Исторически музей – гр. Дряново; г-н Карен Бейлерян – поет; г-н Кольо Дабков – културен деец и виден общественик и г-жа Николина Пенчева – дългогодишен преподавател по български език и литература. Носител на Награда на публиката, след проведено онлайн гласуване на сайта на Община Трявна, е Полина Николова от гр. Търговище. Нейното стихотворение № 76 – ТАЙНСТВЕНА ЖЕНА събра 547 гласа от общо гласували 2222 души. Припомняме, че тази година бяха получени общо 91 творби, но до участие бяха допуснати 89, отговарящи на критериите, спрямо приетия регламент на конкурса. Лауреатите ще бъдат официално наградени от кмета на Община Трявна на 20 юни 2026 г. /събота/ от 19:30 ч. на площад „Пенчо Славейков“ в Трявна. Носителят на Славейкова награда получава престижната статуетка, почетен плакет и паричната сума от 1280 е. Носителите на втора награда получават почетен диплом и си разделят сумата от 515 е. Носителите на трета награда получават почетен диплом и си разделят сумата от 255 е. Носителят на Награда на публиката получава почетен диплом и сумата от 255 е. Община Трявна поздравява отличените лауреати в тазгодишния Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови и пожелава на всички участвали здраве, творческо вдъхновение и още много бъдещи успехи! Снимка: Архив, Община Трявна
Ето и всички отличени творби в Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2026 Албена Димитрова – носител на Славейкова награда 2026 № 58 Небесен метроном Аз отново вървя… и търкалям пред мен битието… Доверчивата своя душа оскверних неведнъж. За кого ли копривена риза безмълвно не плетох?… Но лукаво ме сграбчваше демон в цъфтящата ръж!… Все по-бързо, макар и накуцващ, животът ми тича към последната спирка от краткия земен маршрут. Само в сън ме целуват мъжете, които обичах. Но изчезват щом клепки разтворя, оставяйки студ… Примирих се. Загребвам до дъно съдбата си с шепи. А когато зениците плиснат дъжда си горещ, незасъхнали струйки солени по скулите лепнат… И несмело пристъпва надежда, запалила свещ. Научавам се бавно, полека, с очи да прегръщам всяко охлювче, птиче, щурче, пеперуда, пчела… От обида и скръб загорчи ли ми хлябът насъщен, в тишината присядам и викам към Господ: Ела! Приюти ме в Духа – Утешителя! С Него ще литна над тревога, униние… светски вражди, суета… Ще оставя там – долу ненужното, всичко излишно. И ще дишам свободно, с Небесната музика в такт!… Христина Главанова – носител на втора награда ДИВА ТИШИНА На всички изоставени села Дълбока планина… Зелена пазва люлее избуяла тишина. Тук всяка къща нощем се разказва със приказка, в която е била. Заключен път край млъкналите порти преплита стъпки в гъстия бръшлян. Случаен гущер навестява още с прехапан страх ронливия дувар. Изброден ден под сянката се спира и нито расне, нито става къс. Привечер с подкосен вървеж завива към хълм с окаменен от старост ръст. Прелита знак – пчелите подивели заети са да острят тишина, която си е тяхна. Оцелели, безмислено в жуженето сноват. Не идва никой. Никой не отива. До тук е дъно! Срязан вече път! Ленив бръшлян настойчиво се впива и враства в камънака като в плът. Потъват къщите, а дъното е ниско – на педя, и започва от пръстта, която всичко знае – колко близко е пътят от живота до смъртта. Ивелина Радионова – носител на втора награда № 70 Старица Далечен меден звън от селската камбана Виолета Кунева – носител на трета награда № 56 АКО НА СЦЕНАТА НЯМА ПУШКА Някога имах пластмасови войници. От битките излизаха винаги невредими, После войните станаха безобидни експонати с войници без имена, ако на сцената няма пушка, някой от публиката ще стреля. Бончо Къров – носител на трета награда № 42 SMS от бялата лястовица „Надеждата умира след смъртта – на смъртта“ Летя към вас от толкова години към моя дом и вашия оазис и днес летя – към вашата пустиня – пустинята в главите и в сърцата ви. По-често ли се взирате в простора, в това небе дълбоко като рана, в това небе, разплакано от хората и от ятата дронове издрано! Да можеше Икар в душите ви безкрили да надникне, сам би изпепелил крилете си; крилати трябваше да са мечтите ви, а не – ракетите. Изгубих се след бурята в пустинята и тази пролет пак ще закъснея, Сахара не раздава милостиня, а хвърля жребий кой да оцелее. Изглежда, че съдбата ме помилва, щом долетях до първия оазис – зеленият магнит за жадни птици – и вече пия, пия… до припадък, та чак ми прилошава… от измислици. Било е сън, мираж сред дюните, под мене пак са пламналите пясъци и пак летя през моите бленувани към вашите изгубени оазиси. Полина Николова – носител на Награда на публиката № 76 ТАЙНСТВЕНА ЖЕНА Не съм оттук, живея сред звездите. Високо – сред небе от тишина. Погледнеш ли към мен, не ще ме видиш – аз съм магия нежна, тайнствена жена! За мен ще мислиш вечер в тишината, в нестихващия мрак на вечността, ще ме откриеш в мислите си мрачни и дълбоки, живея там – далеч от суетата. Аз съм навсякъде и никъде, в безкрая. Начало съм и край – безмилостно жесток! Не смей сърцето мое крехко да раняваш, веднъж отпиеш ли от мен – ще искаш пак! Че любовта ми, казват, е благословия, ухаеща на люляк и жасмин, ще се разлея в теб като пенливо вино, и пак ще пиеш жадно до безкрай! Не съм от този свят – аз съм стихия, ще дръзнеш ли със мен да полетиш? Ръка протягам, нежно те докосвам и тихичко прошепвам: „Ще се осмелиш ли?“ |
|||
|
|
|||
|
03.06.2026
03.06.2026
02.06.2026
02.06.2026
31.05.2026
29.05.2026
|
|||



















