*

Трявна - официален туристически и бизнес портал
Актуално от Община Трявна

Славейкова награда

Наградени творби в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2018 г.

12.06.2018   

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2018 г. бе в следния състав:

 
Председател:
 
Доц. Йордан Ефтимов
 
Членове:
 
Ангел Игов

Светла Чалъкова

Стефка Иванова

Венета Ангелова
 

В тазгодишното издание на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови взеха участие 245 творби.  В конкурса бяха отличени четири стихотворения, класирани на трето място. Победителите получиха почетна грамота и парична награда от 500 лв.

 
Творбите носители на Славейковата награда през 2018 г. са:

 

ТРЕТА НАГРАДА:
 
Нели Станева

„Цветя растат на сън“

Пияна бе нощта и както винаги
забрави дрехите си в тази сянка,
която хвърлят на обяд къпините
по дивно разпиляната полянка,
 
Където съм заспала и сънувам,
на метър от света, че тук ме няма,
и в езерото на съня се образува
въртоп от твоя сън, от топла пяна.
 
И виждам наобратно как се случват
пътеките, горите, и ядрото ми
изтича в тази зяпнала пролука
и връща се прочистено и мокро.
 
Сърцето ми отваря се, примигва,
а сянката се движи като пръстите
на този сън, и бавно ме повдига
във нова форма, в дрехите на същото.

 

 

Теменуга Маринова

„Сърна“

И капка от кръвта си няма да ви дам.

Сълза от миглите ми ако падне,

да я издуха вятърът натам,

където спят змийчетата по пладне.

Ала кръвта ми - не.

За друго е потребна.

Запазвам я за право на живот,

когато към върха гората се протегне

и свършите с човешкия си лов.

 

Наталия Делева

****

Детството ми
се изсипа като в бездна
между шамарите на баща ми,
между молитвите нощем
да не пребие мама до смърт,
между синините по лицето й,
по гърба, по ръцете,
между две догарящи свещи
в църквата,
между две рецепти от баба ми,
дето спират човек да пие,
да бие, да блъска,
между две Коледи, сковани в тревога,
между два дома,
два града, два живота,
които не аз избрах.
 


Светлана Николова

„Сънища“

То просто събираше сънища. В стари ръкави,
в летни премръзнали джинси на горния рафт,
зад бялото слънце, което само си направи
за да грее на болния плюшен жираф.
 
Грижовно ги сбираше в шепи. По-бледите сънища
завиваше с цветен и дъхав (преди) станиол,
който жената от кухнята – дрезгаво-гъгнеща
някак нарочно забравяше в детския хол.
 
Тефтерче с море. Плач. И играчки тъгуващи
често в бледия сън си намираха топъл подслон.
А то вземаше четката и до болка рисуваше.
Къща рядко рисуваше. По-рядко дом.
 
Понякога ярко сънуваше. Тогава на утрото в клоните
над бялото слънце, жирафа и свития свят
от празна саксия, ей-тъй, напук на сезоните
и зиме, и лете детето събираше цвят.
 
А когато нощта го целунеше тъжно и нежно
и ветровете се гонеха стръвно отвън,
над Дома сякаш се сипеше град от надежди,
а майка му чакаше тихо в цветния сън.

 

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА:
 
Христо Скорчев

„Един приятел“

А времето минава, но трудно ми е да забравя.
Върти ми се в главата история една. И май е време да я споделя.
 
За туй как бяха времена сурови, но нямаше пък ги съвременните ни отрови.
 
И малък бях, за да го разбера тогава, а вече късно е да ти призная.
 
Но друго учеше ме ти тогава, че честен трябва да си ти до края.
За туй историята ще  започна със това, а именно с истина една.
 
Как бележника ми мой, година след година надписваше ми той.
И с почерка му на техник изглеждах някак малко по-голям умник.
 
А с моя и до днес не се гордея, но ти тогава направи така, че да го проумея.
 
За всичко в което аз „не струвах“ не ме остави ти да се страхувам.
 
Не мина време много дали не беше пети клас.
Логичното се случи, учителя ми забеляза и пита ме тогаз.
 
Как тъй бележника на ученик изписан беше сякаш от техник.
Зачудих се за миг, какво ли казал би умник?
 
Не можех да излъжа, но пък и срам ме хвана как тъй да кажа „Татко беше“ защо тогава ме болеше?
И искрен бях тогава аз в лъжата моя да изкажа „Един приятел беше“.
 
И ти да видиш, но знам ли как бележника ми мой показан беше пак за пример да послужи как всеки със своя почерк да си служи
 
Прибирам се у нас посрещнат от познатия ми глас – „Как мина днес“.
 
И искам да му кажа, но пак срама във мен нахлува и кара малкото момче да се страхува.
 
Дали ще се разсърди ако знае той, че срам ме бе тогава да кажа „Моя татко беше“.
Не е ли по- добре да замълча ако само така ще да го нараня.
С наведена глава признавам аз греха и чакам неговите му слова.
 
И виждам как усмихва се широко „Един приятел, а “ помилва ме и пак засмива се дълбоко. За миг страха от мен изпари се смеха му в мигом зарази ме.
 
Урока бе научен – не просто татко, а приятел мой.



24.06.2018
22.06.2018
20.06.2018
19.06.2018
16.06.2018
13.06.2018
13.06.2018
12.06.2018
11.06.2018
11.06.2018
10.06.2018
08.06.2018
08.06.2018
08.06.2018
08.06.2018
03.06.2018
03.06.2018
01.06.2018

Архив

 
 
| автобусен транспорт | справочник | образование | здравеопазване |
 © 2002 Инфоцентър Трявна   |        web counter